Ядреното бъдеще на Турция е насочено към малки морски реактори

Пътят на Турция в развитието на ядрената енергия достига ключов етап с въвеждането в експлоатация на атомната електроцентрала „Акую“ на брега на Средиземно море. Планираните ядрени разработки в Синоп на Черно море и в региона на Тракия сигнализират за следващата глава в дългосрочната енергийна визия на Турция. В този повратен момент Турция е изправена пред важно решение: да продължи с традиционните реактори с голям мащаб или да проучи по-гъвкави и модерни алтернативи, като например малки модулни реактори (SMR), които предлагат нови възможности по отношение на мащабируемост, цена и разполагане, пише за TNI Окан Йълдъз, експерт по ядрена енергетика и стратегическо развитие, като понастоящем е генерален секретар на Асоциацията на ядрената индустрия в Турция и директор по маркетинг и бизнес развитие в NUCLEAN Inc.

Сурова реалност е движещата сила на този избор. Като икономика от Г-20, турската индустрия е несигурно захранвана от вносни  въглища и природен газ , което оставя енергийната ѝ сигурност изложена на нестабилни международни пазари и прекъсвания на доставките. Въпреки че страната е развила вътрешните си ресурси, огромният ѝ водноелектрически потенциал сега е до голяма степен използван и впечатляващите ѝ постижения в слънчевата и вятърната енергия не могат самостоятелно да осигурят постоянното, 24/7 необходимото базово електричество. В същото време международните ѝ ангажименти в областта на климата, включително  целта за нулеви нетни емисии до 2053 г. , оказват натиск върху енергийните ѝ избори. Тази ситуация илюстрира отлично класическата енергийна трилема: борбата едновременно да се гарантира енергийната сигурност, като се разчита на вносни изкопаеми горива, да се осигури достъпност на енергията за развиваща се икономика и да се постигне екологична устойчивост за постигане на климатичните цели. По този начин стратегията на Турция за ядрена енергия е издигната до национален приоритет. При обсъждането на енергийната пътна карта на страната, министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Алпарслан Байрактар потвърди, че за да осигури енергийното бъдеще на Турция и да постигне целите за нулеви нетни емисии до 2053 г., Турция се стреми към  20 000 мегавата инсталиран ядрен капацитет до 2050 г. Това не е просто опция; това е стратегическа необходимост за една устойчива и независима Турция.

Следващите ядрени граници на страната са Синоп и Тракия. Синоп преди това е бил разглеждан за международно сътрудничество и отново привлича световен интерес. Мащабният проект за ядрена енергия, планиран за  Синоп - един от най-стратегически разположените крайбрежни обекти на Турция - се е сблъсквал със забавяния в миналото, като по-ранни преговори  с участието на японски и френски консорциуми в крайна сметка се провалиха. Днес той отново е на масата, привличайки силен интерес от нова група кандидати, включително Южна Корея, както и от върнали се оферти от Русия и Китай. Турция също така обяви, че е в ранни преговори с Канада за потенциално бъдещо ядрено сътрудничество. По-на запад, в  региона на Тракия , плановете за трета атомна електроцентрала се затвърждават. Близостта му до мегаполиса Истанбул и най-жизненоважните индустриални зони на Турция го прави може би най-стратегическият обект от всички, като се съобщава, че китайски държавни фирми са в напреднали преговори. Тези два проекта представляват осезаемото бъдеще на турската ядрена енергетика.

Именно в този контекст,  подкрепеното от Америка предложение за малки морски модули (SMR)  се оказва потенциално революционно. В този контекст SMR предлагат убедителна алтернатива. Тези по-малки, фабрично сглобени реактори предлагат коренно различно ценностно предложение от своите гигаватови аналози. Основното им предимство е гъвкавостта. По-ниските първоначални капиталови разходи и модулният им характер ги правят много по-адаптивни към икономическото планиране на Турция. Освен това, по-малкият им отпечатък по отношение на безопасността им позволява да бъдат разположени по-близо до точката на употреба, като например индустриални паркове или градове, което драстично намалява нуждата от скъпа и сложна нова преносна инфраструктура. Отвъд самата технология на реакторите се крие още по-критичният въпрос за веригата за доставки на ядрено гориво. Тук стратегическата обосновка за партньорство със САЩ става особено остра. Докато Русия в момента упражнява значително влияние върху световния пазар на обогатен уран, Съединените щати са начело в разработването и проверката на горива от следващо поколение, които са от съществено значение за много усъвършенствани SMR.

Най-трансформиращият потенциал на малките морски реактори (ММР) за Турция обаче е в съответствие с по-широка визия, която се простира отвъд просто вноса на технологии.

„Ще създадем ядрен технопарк  и ще разработим собствени модулни ядрени реактори, за да направим пробив в ядрената енергетика“, заяви президентът на Република Турция през март.

Тази амбиция е идеално съчетана с уникалните възможности на малките морски модули (SMR). Много от проектите на SMR могат да произвеждат високотемпературна технологична топлина, критичен енергиен ресурс за самите индустрии, които Турция иска да подкрепи. За трудно за намаляване на замърсяването сектори като стоманата, циментовата промишленост и нефтохимическата промишленост в регионите на Мраморно море и Тракия, един SMR на място би могъл да осигури постоянен, безвъглероден източник както на топлина, така и на енергия. Освен това, тъй като климатичната криза засилва  стреса от сушата в Средиземно море , ядрената енергия е ключът към отключването на друг жизненоважен ресурс: прясната вода. Огромната и надеждна енергия от SMR може да захранва мащабни  инсталации за обезсоляване, осигурявайки водоснабдяване за крайбрежните градове и селскостопанските центрове на Турция. Тази възможност, съчетана с потенциала за производство на зелен водород и осигуряване на отпадна топлина за централно отопление в градовете, представлява ясна алтернатива: вместо просто да купува електроцентрала, Турция би могла да изгради вътрешна ядрена екосистема.

В навигирането си в ядреното бъдеще на Турция, страната сега обмисля два различни пътя. Пътят, предлаган от източните страни за Синоп и Тракия, е познат: големи, финансирани от държавата проекти, които задоволяват търсенето на сурова електроенергия. Алтернативата, подкрепяна от Съединените щати и техните съюзници, е по-гъвкав и интегриран подход, изграден около малки морски реактори (SMR), обещаващ не само киловати, но и трансформация на ядрената индустриална база на страната. Решението, което Турция ще вземе, ще има дълбоки последици, оформяйки нейната икономическа конкурентоспособност, нейните климатични цели и, най-важното, нейната геополитическа позиция за останалата част от двадесет и първи век. Независимо от избрания партньор Анкара, нейният завой към ядрената енергия отразява по-широка глобална реалност: за нациите, балансиращи растежа, климата и сигурността, ядрената опция става все по-незаменима.