Как Европа може да създаде своя собствена система за възпиране с малки ядрени оръжия

Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг беше този, който прокара идеята, че алиансът трябва да бъде по-прозрачен по отношение на своите ядрени оръжия. Но Русия знае, че по-голямата част от бойните глави, с които разполага врагът ѝ, се контролират от Съединените щати и Доналд Тръмп. А Владимир Путин е напълно наясно, че много от европейските държави членки на алианса се опасяват, че американският президент вече не е ангажиран с осемдесетгодишното обещание да защитава континента.

Ето защо Еманюел Макрон от Франция и Фридрих Мерц от Германия водят преговори за разработване на независима европейска ядрена сила за възпиране.

Лидерите на Швеция, Полша и Латвия също дадоха сигнал за възможността да се присъединят към защитния щит, тъй като САЩ предефинират военното си присъствие на континента.

„Мисля, че това е напълно логично, особено когато хората говорят за това, защото това е половината от възпиращия ефект“, каза Хамиш де Бретън-Гордън, бивш командир на Обединения химически, биологичен, радиологичен и ядрен полк на Обединеното кралство.

Преговорите са в много ранен етап и все още не са достигнали значително ниво на планиране, според информация на The Telegraph.

сигурността, че ще изнесе реч за ядреното възпиране по-късно този месец.

Европейският НАТО имаше две ядрени суперсили – Великобритания и Франция. Но за разлика от Великобритания, Франция не ангажира своя арсенал за по-широката отбрана на алианса, а го запазва за отбраната на родината.

Въпреки това, възпиращият фактор на Париж е напълно независим от САЩ.

Британската система „Трайдент“ може да бъде задействана независимо от правителството, но не може да бъде изградена, поддържана или модернизирана без сътрудничеството на Вашингтон.

Миналата година Макрон предложи да се започне стратегически дебат относно обстоятелствата, при които действащият президент на Елисейския дворец може да разреши използването на ядрените оръжия на страната.

Въпреки възможността както британският, така и френският ядрен арсенал да бъдат на разположение за европейската отбрана, континентът все още изостава както от САЩ, така и от Русия. Средствата за възпиране на САЩ включват повече от 100 по-малки тактически бомби, които се пускат с гравитация и в момента са разположени в цяла Европа. Изтребителите, управлявани от Белгия, Германия, Гърция, Италия, Нидерландия и Турция, могат да използват тези оръжия.

Великобритания също е поръчала 12 F-35A с ядрена способност, които ще позволят на страната да използва бомби B-61, някои от които се смята, че са разположени в RAF Lakenheath.

За разлика от стратегическите оръжия, които са предназначени да унищожават цели градове с размерите на Лондон и околните предградия, тактическите бомби се произвеждат за много по-целенасочени удари.

Бомба с размерите на B-61, по-малка от тези, хвърлени върху Хирошима и Нагасаки, вероятно би унищожила стадион „Уембли“ и околността.

В случай на война оръжието би било използвано за унищожаване на вражеско летище, пристанище или настъпваща армия.

Към 2015 г. Франция е имала около 54 по-малки ядрени оръжия, изстрелвани от въздуха, според декларация на Франсоа Оланд, бившия президент на страната.

Великобритания изтегли последното си тактическо атомно оръжие от употреба през март 1998 г., като по-малките бомби от епохата на Студената война бяха счетени за излишни поради наличието на ракети „Трайдент“, изстрелвани от подводници.

Според де Бретон-Гордън това оставя Европа далеч зад Русия, която разполага с хиляди тактически ядрени оръжия.

„И ако вече не можем да разчитаме на американците, това ни поставя в явно неблагоприятно положение“, добави той. „Това наистина има смисъл. Цялата дилема с ядреното възпиране се отнася до баланса. И в глобален план има баланс, особено между САЩ и Русия. Но ако погледнем към Европа, там изобщо няма баланс.“

Предизвикателството ще бъде ноу-хауто и парите за производството на такова оръжие напълно независимо от САЩ.

Един източник от сферата на отбраната заяви, че ако Франция е способна да произвежда и поддържа своите въздушно-изстрелвани ядрени оръжия, то британските фирми също биха могли да направят същото.

„Оръжие, произведено във Великобритания, би могло да бъде под формата на ядрена бойна глава, закрепена към крилата ракета като Storm Shadow”, каза де Бретон-Гордън.

Той добави, че тя трябва да може да се прилепва към терена, за да се измъкне от вражеския радар, и да може да работи през огромния набор от електромагнитни смущаващи вълни, използвани от страни като Русия.

Хвърлянето на бомба от стелт изтребител F-35 също би могло да бъде приемлива алтернатива.

„Видяхме в Иран и на други места, че руската противовъздушна отбрана обикновено не може да ги засече“, каза де Бретон-Гордън, имайки предвид модерните самолети.

Такова развитие би било разумна и рентабилна покупка, когато Тръмп оказва натиск върху европейските съюзници от НАТО да харчат 5% от БВП за отбрана.

Но думите са евтини и въпросите дали Европа има политическата воля да похарчи необходимите средства и наистина да се заеме сама с ядрените оръжия все още не са напълно отговорени.

Засега САЩ дават сигнал, че докато конвенционалната, неядрена отбрана на континента трябва да се поема от самите страни, американският стратегически арсенал все още е на разположение, за да осигури максимална защита.