Ванс имаше две златни възможности да се докаже, но се провали

През втората половина на 2025 г. бъдещето на вицепрезидента Джей Ди Ванс като следващ кандидат за президент от Републиканската партия изглеждаше доста обещаващо. Това достигна кулминацията си през декември, когато потенциалният му съперник и държавен секретар Марко Рубио сигнализира, че дори няма да се противопостави на вицепрезидента, ако Ванс се кандидатира.

Но оттогава събитията, но и начинът, по който Ванс се справи с тях, повдигнаха все повече въпроси относно тази възможност. Включително два нашумели провала през уикенда.

Само за няколко дни Ванс беше изпратен да се бори за унгарския президент Виктор Орбан на парламентарните избори в страната му и да преговаря за мирно споразумение с Иран в Пакистан.

Поражението на Орбан

Партията на Виктор Орбан беше категорично победена на изборите този уикенд.

Администрацията на Тръмп си е създала навик да се намесва в чуждестранни избори и напоследък има доста добри резултати. Тя подкрепи победителите в изборите в Полша през юни, Аржентина през октомври, Хондурас през декември и Япония през февруари.

Но в Унгария нещата се объркаха много, особено като се има предвид многократната и невероятно публична намеса на администрацията на Тръмп, която завърши с нашумялото посещение на Ванс в навечерието на изборите, пише CNN.

Разбира се, Орбан беше надолу в анкетите преди Ванс да отиде. В интервю за Fox News в понеделник вечерта вицепрезидентът призна, че администрацията е знаела, че има "много добър шанс“ Орбан да загуби, но каза, че въпреки това е отишъл, защото е било "правилното нещо да се направи, да се застане зад човек, който е бил до нас много дълго време“.

Въпреки най-добрите усилия на вицепрезидента, партията на опонента на Орбан, Петер Мадяр, спечели огромно мнозинство.

Това послужи като напомняне, че колкото и Тръмп да е инвестирал във Ванс, той никога не се е оказал особено вълнуващ или завладяващ за избирателите сам по себе си. Ванс започна предизборната си реч в Унгария, като се обади на Тръмп, и беше изпратен на гласова поща, преди да се свърже с президента при втори опит.

Преговори с Иран

Другият голям неуспех дойде по време на посещението на Ванс в Исламабад, за да преговаря за потенциален край на войната с Иран.

В дните преди това изглеждаше, че администрацията е доста по-нетърпелива да преговаря от иранците. И двете страни дори не успяха да се споразумеят за условията на примирието, за което се бяха споразумели, часове след като то започна.

С други думи, не изглеждаше, че двете страни са особено близо до постигане на дългосрочен мир. И непосредствените резултати от тези разговори подкрепят това предположение.

Със сигурност е възможно двете страни в крайна сметка да се обединят. И може би Ванс в крайна сметка ще е изиграл важна роля в изготвянето на мирно споразумение, което след това ще може да приветства като сигнал за политическата си сила.

Но войната с Иран е все по-голям проблем за стремежите на Ванс.

След като вицепрезидентът си изгради репутация на убеден ненамесник, през последните месеци Тръмп предприе съвсем различен подход. Това включва не само войната с Иран, но и усилията му за завземане на Гренландия и военната операция, която свали венецуелския президент Николас Мадуро.

Отговорът на Ванс беше, че ще се опита да постигне и двете.

От администрацията непрекъснато се носят слухове, че Ванс не е подкрепял войната изцяло и че е бил забележително внимателен в публичните си коментари. Но той също така настоява, че се доверява на преценката на Тръмп. Първоначално се съпротивляваше на войната, но също така каза, че ако ще я водят, трябва да ударят силно Иран.

Това е подход, който изглежда не е насочен към отчуждаване на никого, но в крайна сметка може да се хареса на приблизително същия брой хора.

Ако войната се обърне срещу републиканците политически, ще спечели ли Ванс хората, като твърди, че учтиво и тайно е изразил несъгласие? И ако остане популярен сред републиканците, изглежда няма да има голям пазар за външната политика на Ванс.

Той също така току-що е постигнал известна реална отговорност за резултатите от война, която изглежда напрегната и силно непредсказуема в момента.

"Така че, ако [мирно споразумение] не се случи, обвинявам Джей Ди Ванс“, пошегува се Тръмп наскоро, предизвиквайки смях и добави: "Ако се случи, аз поемам пълната заслуга".

Шега, но такава, в която може би има известна истина.

Тъй като Тръмп се е задълбочил все повече в тази по-агресивна и милитаристична външна политика, съществува реален риск партията да избере някой, който е по-съгласен с този подход в бъдеще.

Изглежда не е съвпадение, че Рубио спечели значителна подкрепа в предварителната анкета на Консервативната конференция за политически действия преди две седмици - от 3% през 2025 г. до 35% тази година.

Ванс все пак спечели предварителната анкета, която е ненаучна и фокусирана върху много малък, но страстен елемент от консервативната база. Но той падна от 61% на 53% и видя как разликата в победата му се свива значително.

Политическата привлекателност на това да бъдеш вицепрезидент е очевидна - важно е за кого се сещат хората, когато мислят кой е следващият на ред.

Но това също означава, че вицепрезидентите понякога трябва да бъдат свързвани с неща, които предпочитат да не бъдат - и че често биват натоварвани с работа, която не им прави много услуги. Те могат също така да поемат вината за провали – и президентства – върху които нямат реален контрол.

Ванс получава солидна доза от това сега. И това би трябвало да служи като напомняне, че никоя кампания не е приключила с година, преди да започне.