Путин е отчаян, така че може да направи нещо отчаяно

Страните от НАТО, които са най-изложени на руската заплаха, наблюдават с безпокойство дистанцирането на гаранта за европейската сигурност. Презрението на американския президент Доналд Тръмп към съюзниците, с обявления като изтеглянето на 5000 войници от Германия, задейства тревога в столиците на източния фланг на Алианса. Те се опасяват, че кризата в трансатлантическата връзка ще постави под въпрос основния принцип на взаимната отбрана и ще изпрати послание за слабост, което Москва ще вземе под внимание внимателно. Разузнавателните служби и правителствата на няколко европейски държави предупреждават, че Кремъл може да атакува съседна страна от ЕС в краткосрочен или средносрочен план. Както каза полският външен министър Радослав Сикорски на конференцията "24 дни на отбраната", проведена миналата седмица във Варшава: "Вероятността за конвенционално нахлуване срещу границите на НАТО е ниска. Бихме го засекли; не можете да скриете танкови бригади." Вицепремиерът обаче добави:

"Опасението е, че Владимир Путин е отчаян, така че може да направи нещо отчаяно."

Полша, балтийските държави и скандинавските страни притежават едни от най-слабите места на Алианса, където Путин би могъл да изпита реакцията и единството на НАТО. Освен стратегическите позиции в Арктика, като например норвежкия архипелаг Свалбард, две места на източния край на ЕС се открояват. Първото е Нарва, третият по големина град в Естония, където се срещат Европейският съюз и Русия. С 97% от населението си, говорещо руски език, градът е уязвим за опити за дестабилизация от страна на Путин. Другото голямо главоболие е Сувалки, между Полша и Литва.

Този 65-километров коридор между руския анклав Калининград и Беларус е сухопътната връзка между балтийските държави и ЕС.

"За Путин това президентство на Тръмп е прозорец на възможностите и балтийските държави са много притеснени", обясни високопоставен служител пред няколко испански вестника миналия понеделник по време на учебно посещение, организирано от полското правителство. "Русия смята, че ЕС и НАТО са слаби и вижда, че при Тръмп отношенията между ЕС и САЩ са отслабнали. Това възприятие се подсилва от всеки коментар на Тръмп, като например обявяването на изтеглянето на войските от Германия", добави той.

Москва също така знае, че европейските усилия за превъоръжаване са процес, който ще отнеме години. "НАТО има много напрегнат източен фланг с Русия. Стратегическата дълбочина е в Германия", заяви високопоставеният служител по отношение на изтеглянето на войските, обявено от Тръмп.

Полската ултраконсервативна, антигерманска и про-Тръмп партия "Право и справедливост", представлявана от своя президент Карол Навроцки, превърна въпроса във вътрешнополитическо оръжие и маневра, за да накара Съединените щати да преместят тези войски в Полша. Либералното правителство на Доналд Туск балансира необходимостта да се избегне дестабилизиране на сплотеността на европейските съюзници, като едновременно с това настоява за засилено американско присъствие в страната, което смята за стратегическо за своята отбрана.

"Полша е готова да приеме повече американски войски, за да укрепи източния фланг на НАТО и да осигури още по-добра защита за Европа", заяви министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш след забележките на Тръмп.

Повече от 8000 американски войници вече са разположени в страната, но Варшава от известно време работи за увеличаване на този контингент. Министърът предупреди в сряда на "24 дни на отбраната", че "няма да има сигурност в Европа без присъствието на американски войски".

"Европа трябва да поеме повече отговорност, но САЩ имат незаменим стратегически ядрен възпиращ капацитет", добави той. По време на двата дни на най-важното събитие за сигурност и отбрана в североизточния регион на НАТО, политици, академици и военни обсъждаха как да засилят европейското възпиране срещу Русия и военната отбрана. Като приоритети бяха определени увеличените въздушни възможности, разработването на системи за прецизни удари с голям обсег, сухопътни сили и дронове, военната мобилност и киберзащитата. Превъоръжаването, укрепването на националните армии и развитието на европейския стълб са спешни, казаха експерти, но известен дисонанс се надвисваше над очевидното дистанциране от Съединените щати. "Има много риторичен шум навън и естествено този шум се подхранва от изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп", призна Каролис Алекса, заместник-министър на отбраната на Литва. "Нашето общо, а също и стратегическо заключение е, че няма алтернатива на трансатлантическите отношения или колективната отбрана."

Хано Певкур, министърът на отбраната на Естония, все още се надява да поправи отношенията си с Белия дом:

"Член 5 не е само за защита на територии. Става дума и за ценности като свобода - свобода на движение, свобода на изразяване, икономическа свобода - които са важни за демокрацията. Това ни помага да се разбираме, защото те също защитават демокрацията."

Роберт Пщел, бивш полски дипломат с кариера, обхващаща повече от две десетилетия в Атлантическия алианс, обясни пред El País, че осезаемата загриженост в региона е "напълно оправдана" предвид това, което той определи като "най-сериозната криза на НАТО от дълго време".

Към проблема с разпределението на тежестта в Алианса, от който САЩ се оплакват от десетилетия, се добавя и войната в Украйна,

най-големият конфликт на европейска земя след Втората световна война, и подходът на Тръмп към съюзите.

"Има много неща - словесните атаки срещу съюзниците, заплахите по отношение на Гренландия или Канада - които вече са почти неразбираеми."Но по отношение на конкретната политика, мисля, че най-трудното за разбиране е политиката на Съединените щати спрямо Русия. Тя е почти неразбираема за нас; "Това е единственият начин да я опишем", каза бившият дипломат, анализатор в Центъра за ориенталски изследвания. За него "това е форма на неоправдана снизходителност".

На източния фланг на НАТО те искат да постигнат разбирателство с Тръмп въпреки неговата непредсказуемост. Те посочват, че САЩ също се възползват от военното си присъствие в Европа, което проектира геополитическа сила, докато те се стремят да успокоят президента. Ето защо мнозина смятат изявления като това на германския канцлер Фридрих Мерц за неразумни. Мерц критикува липсата на стратегия на Вашингтон във войната срещу Техеран и твърди, че Иран унижава САЩ. Или позицията на испанския президент Педро Санчес, който се позиционира като знаменосец на опозицията срещу републиканците. Съществува и загриженост относно загубата на лидерство на Вашингтон сред съюзниците.

"Кой, ако не САЩ, може да окаже натиск върху Европа като цяло да увеличи разходите за отбрана?" попита Томаш Шатковски, бивш постоянен представител на Полша в НАТО и генерален секретар на ултраконсервативната група на Европейските консерватори в Европейския парламент. Европейски реформисти.

Под ръководството на Тръмп, Алиансът се съгласи миналата година да увеличи военните разходи до 5% от БВП през следващото десетилетие. На източния фланг на Алианса има осезаемо раздразнение, че руската заплаха не се възприема със същата интензивност в Западна и Южна Европа.

Полша и балтийските държави, които вече се приближават до целта от 5%, не разбират нежеланието на страни като Испания да увеличат инвестициите си и апелират към принципа на солидарност между съюзниците.

"НАТО е като симфоничен оркестър; всички ние трябва да направим своята част, за да работи. Франция, Италия, Испания... всички ние трябва да харчим повече за отбрана", призова Певкур, министър на отбраната на Естония.