Източване за милиони: Общините в Германия срещу схемите с българи и румънци

Германски градове и общини протестират срещу схемите за източване на социалната система от български и румънски преселници. Повечето от тях пристигат официално за да работят, но живеят на социални помощи. 

Стени, покрити с мухъл, изпочупени стълбища, занемарени улици - престъпни банди често отдават под наем именно такива жилища на хора, пристигнали от България и Румъния. Така се източва германската социална система, тъй като се взимат високи наеми, немалка част от които се покрива от социални помощи, пише АРД в репортаж по темата от град Хаген в Рурската област, цитиран от "Дойче Веле". 

Германската обществена медия информира, че в града с 200 000 жители живеят 7000 българи и румънци, а над половината от тях получават социални помощи, например за наем, и струват на Хаген между 10 и 15 милиона евро годишно. Кметът Денис Ребайн прави следния коментар: „Това е причина хората да изпитват чувство за несправедливост и да си казват - откъде накъде те получават подкрепа, докато за много други важни неща пари липсват."

Общините искат единни правила

АРД изтъква, че за да получават социални помощи, гражданите на ЕС е достатъчно да работят на минимално работно време от само няколко часа. Принципно властите могат да отнемат на гражданите на ЕС разрешението за работа и пребиваване, респективно социалните помощи, но в Хаген миналата година това се е случило само три пъти.

Гелзенкирхен пък миналата година е отказал социалните помощи на 500 души от Румъния и България, т.е. на всеки десети. Службата за чужденците там изисква работниците от ЕС да осигуряват поне една трета от издръжката си сами и осъществява съответния контрол.

Общини като Хаген искат да последват примера на Гелзенкирхен но настояват единни правила от държавата - в името на борбата срещу източването на социалните помощи.

Примерът на Гелзенкирхен

Както информира АРД, в Дуисбург например живеят 26 000 румънци и българи, 11 000 от които, т.е. почти половината, получават помощи от Бюрото по труда. По същия начин стоят нещата и в Хаген, където много от местните жители коментират нещата така: „С „миниджоб" (заетост с минимум работни часове и с минимално заплащане) и над две деца изобщо няма нужда да работиш повече в Германия - бюрата по труда плащат всичко".

Гелзенкирхен с въведените рестрикции по отношение на източноевропейците вече се сочи като пример. Засегнатите дори са задължени да си заминат - щом целта им доказано не е да работят, а да източват социални помощи, имайки само „миниджоб".

Както пише АРД, Гелзенкирхен е бил особено предпочитана цел за източноевропейците - и то за хора с ниско образование, дори без средно, и с ограничени шансове за пазара на труда. Една от причините - ниските наеми на занемарените жилища, които обаче изкуствено се завишават за пред властите, за да поемат те част от сумата.

В Гелзенкирхен още преди 11 години е създадена работна група, обединяваща специалисти от различни ведомства - Бюрото по труда, полицията, митницата, жилищния надзор и Службата за чужденците. Нейното предназначение е да контролира кой е регистриран и кой работи наистина.

Мигрантите често въобще не работят

Както се установява, много от пристигналите в града чужденци заявяват, че имат работа, но в действителност изобщо или почти не работят. Затова влиза в сила изискването (което засега важи само в Гелзенкирхен), че съответният човек трябва да изкарва лично една трета от издръжката си, за да може да претендира за допълнителни социални помощи.

Кметицата на града Андреа Хенце подчертава, че всеки, който иска да се интегрира, е добре дошъл. "Но ние ще се борим срещу всекиго, който иска да злоупотребява с нашите помощи. Често зад това се крият цели структури".