Европа се подготвя да запълни празнината, оставена от САЩ в отбраната на НАТО

Европейските съюзници от НАТО търсят начин да запълнят новата празнина в „чадъра на сигурността“, която САЩ ще остави на Стария континент. След като миналия месец Вашингтон съобщи, че ще престане да държи на разположение на Алианса значителен брой сили и средства от изтребители и самолети-цистерни до кораби, самолетоносачи или подводници, които остават в базите си в САЩ, но са разпределени и готови за разгръщане в Европа в случай на криза, европейските държави и Канада преговарят как да поемат тези сили.

Графикът за преструктурирането на Вашингтон не е ясен, но източници от Алианса посочват, че то ще се осъществи на етапи. САЩ вече не искат разпределение на тежестта, а нейното прехвърляне: Европа да харчи повече за отбрана, да предостави повече сили и да поеме по-голяма отговорност за отбраната на континента, пише El País.

След като получиха потвърждение за съкращенията, съюзниците осъзнават, че това прехвърляне на тежестта вече не е политически или теоретичен въпрос, а реалност. По този начин значителен брой от 32-те съюзници, сред които и Испания, преразгледаха своя принос към Алианса и представиха предложение за сътрудничество в рамките на новия модел на силите, както е известна системата, която определя кои военни средства могат да бъдат бързо разгърнати при извънредна ситуация. Те проучват също как да увеличат участието си в ротации и мисии в Източна Европа предвид руската заплаха, както посочват източници от съюзническите кръгове.

Белият дом добавя това ново съкращение към планираното изтегляне на разположени в Европа сили (като 5 000-те войници, които ще останат в Германия) и към замразяването на ключови програми за отбраната на Стария континент, като планираното изпращане на ракети "Томахоук" за разполагане на германска територия. Вашингтон иска да се съсредоточи върху Индо-Тихоокеанския регион. И неговата позиция налага преосмисляне на някои от основните предпоставки, на които се е опирала колективната европейска отбрана в продължение на десетилетия.

Съкращението от страна на САЩ представлява ново предизвикателство за европейските съюзници в НАТО, припомня Луис Симон, директор на брюкселския офис на Кралския институт "Елкано". Приносът на САЩ към силовия модел на НАТО се състои от цялостни бойни пакети, които са изключително интегрирани и подготвени за съвместно разгръщане. Затова, когато се говори, че ще престанат да предоставят на Алианса в Европа около петдесет изтребителя или осем самолета-цистерни, това означава, че ще престанат да осигуряват цялостна военна система.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна в сряда, че някои европейски съюзници са направили "стъпка напред", за да "допринесат повече за Алианса". Най-вече с капацитет, с който вече разполагат или който планират да придобият в близко бъдеще. Част от празнината, която САЩ оставя, ще бъде запълнена с тази мярка, която все още е предмет на преговори.

Но празнината все още не е напълно запълнена и европейските съюзници ускоряват темпото,

за да получат по-ясна представа за предвидения график и плановете за заместване на преразпределението на средствата от Вашингтон, с оглед на срещата на върха на НАТО през юли в Анкара (Турция). Срещата се провежда в деликатен момент, когато Алиансът е подложен на безпрецедентен натиск, а някои европейски държави се опасяват, че Доналд Тръмп ще изпълни многократните си заплахи да се дистанцира още повече или дори да се оттегли.

Срещата с Хегсет в столицата на ЕС ще бъде първата среща на високо равнище в НАТО, след като пратеникът на Вашингтон Алекс Велес-Грин съобщи за преразпределението на средствата на представителите на съюзниците. На тази среща, както предварително съобщи EL PAÍS, бяха посочени конкретни цифри за съкращенията от страна на САЩ, които предвиждат да се преустанови предоставянето на Европа на около петдесет изтребителя, самолети-цистерни, самолети за морско разузнаване, една ракетоносна подводница, един самолетоносач, военни кораби и няколко бомбардировача.

Миналият петък документ на Пентагона, цитиран от вестник The New York Times, даде още повече подробности за съответните цифри и посочи, че преразпределението ще бъде много по-бързо и рязко, отколкото се очакваше.

Съюзнически източници обаче отричат, че ще възникне пропуск в европейската отбрана, която освен това продължава да разчита на значителни постоянни разположения на американски войски и въоръжение в редица страни на континента. Сред тях е и Испания, макар че по-голямата част се намира в Германия – логистичен и оперативен център.

Що се отнася до бързата реакция и разгръщането в случай на активиране на член 5 за колективна отбрана, обаче, европейските войски все още не са толкова добре организирани, нито интегрирани. Те също така не са обучени или подготвени да се разгърнат съвместно на нивото, на което го правят тези на Вашингтон. 

Един от ключовите фактори е европейската зависимост от тези ключови фактори. Тоест, от способностите, които позволяват на останалите сили да водят ефективни бойни действия: самолети-цистерни; стратегически транспорт; елементи за разузнаване, наблюдение и разпознаване; ранно предупреждение; командване и контрол; както и способности за електронна и космическа война.

Някои от тях могат да бъдат заместени. Заместването на други, като способностите за разузнаване, наблюдение и разпознаване (ISR), тези за въздушно преносимо ранно предупреждение или стратегическия транспорт, представлява огромно предизвикателство. Освен това предизвикателството няма да се състои само в това да се намерят държави, които да заместят способностите, които САЩ вече не осигурява. Симон твърди, че ще трябва да се преразгледат и плановете за отбрана на НАТО, които в продължение на години са били разработвани, като се е разчитало на участието на определени американски сили.