Защо мирният план на Тръмп за Украйна се сблъсква със сериозни препятствия

Продължаващите усилия на президента на САЩ Доналд Тръмп да посредничи за мир в Украйна, като пратениците му се готвят да заминат за Москва, все още не са дали резултати, въпреки огромните жертви. Многобройни експерти, включително военни лидери и историци, широко критикуват неговия подход. Те твърдят, че планът оказва непропорционален натиск върху Украйна да направи териториални отстъпки, което на практика възнаграждава руската агресия и подкопава международното право. Основните опасения се отнасят до слабите гаранции за сигурност, пренебрегването на украинския суверенитет и отчуждаването на европейските съюзници. Те призовават пратениците на Тръмп да посетят Киев, за да видят с очите си опустошението, причинено от конфликта, преди да продължат преговорите с Москва, като подчертават, че един траен мир не трябва да посява семената на бъдещи конфликти.

Президентът на САЩ Доналд  Тръмп може скоро да се върне към преговорите за постигане на мирен план за Украйна, ако споразумението за прекратяване на войната с Иран се запази. Действително, очаква се пратениците на Тръмп, Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, да посетят Москва отново в близко бъдеще. Но досега, въпреки десетките срещи и продължителните преговори, Тръмп не е успял да сложи край на войната в Украйна. Препятствието не е в това дали мирът е желателен. Повечето украинци, руснаци, европейци и американци искат войната да приключи. И все пак тя продължава, пише за Forbes Анди Семотиук.

Само Русия е понесла над 1,2 милиона жертви във войната, включително повече от 500 000 загинали. Украйна също е понесла тежки загуби и смъртни случаи, макар и далеч не толкова много, колкото Русия. Всъщност руската инвазия в Украйна се проточи и продължи по-дълго от Първата световна война. Ключовият въпрос е защо мирният план на Тръмп за Украйна не е успял.

Все по-голям брой анализатори, дипломати и експерти по външна политика са предложили своята експертиза и анализ по този въпрос.

1. Силна зависимост от териториални отстъпки

Един от най-спорните аспекти на съобщаваните мирни предложения на Тръмп е акцентът върху замразяването на конфликта по съществуващите бойни линии и изискването Украйна да приеме загубата на територии, които в момента са окупирани от Русия, или дори разширяването на руския контрол, за да включи още територии, които в момента са под украински контрол.

Критиците твърдят, че принуждаването на една демократична нация да се откаже от суверенна територия след инвазия на практика възнаграждава военната агресия. За Украйна, която е станала свидетел на военни престъпления и дори геноцид, извършени от руснаците срещу населението в окупираните украински територии, принципът на териториалната цялост не е просто преговорен аргумент; той е основен принцип на националния суверенитет.

2. Неравномерно натиск върху Украйна

Друга основна критика е, че влиянието на Вашингтон често е било насочено повече към Киев, отколкото към Москва. Анализатори посочват случаи на забавяния в доставките на оръжие, ограничения в обмена на разузнавателна информация и дипломатически натиск, целящ да подтикне Украйна към преговори. Те твърдят, че тези мерки създават впечатлението, че жертвата на агресията е подложена на по-голям натиск от агресора.

3. Пренебрегване на украинския суверенитет

Според информациите няколко предложени рамки за уреждане на конфликта предвиждат Украйна да признае руския контрол над Крим и части от източна Украйна. За Киев това преминава фундаментална червена линия. Украинските официални лица последователно поддържат тезата, че никое правителство няма конституционното право да отстъпи завинаги национална територия. Критиците твърдят, че приемането на териториални промени, постигнати чрез военна сила, би отслабило един от основополагащите принципи на международния ред след Втората световна война: че границите не трябва да се променят чрез завоевание.

4. Подценяване на стратегическите цели на Русия

Мнозина експерти смятат, че конфликтът не е просто спор за територия, а по-широка борба за съществуването на Украйна като независима държава. Многобройни политически анализи сочат, че целите на Русия се простират отвъд конкретни региони и включват ограничаване на суверенитета на Украйна и на интеграцията ѝ със Запада.

5. Слаби гаранции за сигурност

Дори и да бъде постигнато примирие, остават въпроси относно неговото спазване. Докладите за срещите между президента Тръмп и президента Володимир Зеленски подчертават опасенията относно липсата на солидни гаранции за сигурност. Без надеждни механизми за възпиране много наблюдатели се опасяват, че Русия просто би могла да се прегрупира и да започне нова офанзива в бъдеще. Историята дава основания за предпазливост. Предишните споразумения не успяха да предотвратят подновяването на военните действия, което кара критиците да твърдят, че прилагането е също толкова важно, колкото и дипломацията.

6. Спорни разпоредби за амнистия

Според някои информации някои проекти на рамкови споразумения включват широки разпоредби за амнистия, обхващащи участници от всички страни. Защитниците на правата на човека предупреждават, че такива мерки биха могли да попречат на поемането на отговорност за предполагаеми военни престъпления и нарушения на правата на човека, извършени по време на конфликта.

Въпросът е особено деликатен, като се има предвид издаването от Международния наказателен съд на заповед за арест на Путин за отвличане на деца, както и принудителните депортации на украинци от Русия, нападенията срещу цивилни и други нарушения на международното хуманитарно право. Критиците твърдят, че устойчивият мир изисква както правосъдие, така и политически компромис.

7. Нарастващо напрежение с Украйна

Отношенията между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски често изглеждаха напрегнати. Критиците твърдят, че публичната критика към Украйна и повтарящите се изисквания да се приемат спорни мирни условия са подкопали доверието между Вашингтон и Киев. Дипломацията зависи в голяма степен от доверието между преговарящите партньори, а това доверие изглежда все по-крехко.

8. Отчуждаване на европейските съюзници

Въпреки че европейските правителства биха понесли голяма част от последствията от всяко споразумение, критиците твърдят, че европейските лидери често са били третирани като второстепенни участници в дискусиите за бъдещето на европейската сигурност. Няколко европейски правителства открито изразиха резерви по отношение на предложения, които според тях биха могли да насърчат бъдеща агресия. Едно трайно споразумение вероятно изисква широк трансатлантически консенсус, а не едностранно вземане на решения.

9. Прекомерна вяра в личната дипломация

Тръмп често е подчертавал личните си отношения с руския президент Владимир Путин като предимство в преговорите. Критиците твърдят, че личните отношения сами по себе си не могат да преодолеят дълбоко вкоренените стратегически интереси. Те казват, че дипломацията в крайна сметка зависи от баланса на силите, стимулите, възпиращите фактори и националните интереси, а не само от междуличностната химия или личното доверие между лидерите.

10. Ограничен фокус върху дългосрочната сигурност на НАТО

Мнозина анализатори твърдят, че значението на войната се простира далеч отвъд Украйна. Изходът от нея ще повлияе на това как други авторитарни сили ще оценят готовността на демократичните държави да защитават международните норми и договорните си ангажименти. От тази гледна точка войната не е просто регионален спор, а изпитание за по-широката архитектура на сигурността, установена след Студената война.

11. Предпочитание към бързо споразумение

Друга често повтаряна критика е, че акцентът изглежда е поставен върху бързото прекратяване на конфликта, а не върху трайното му разрешаване. Според тях бързината се поставя на първо място пред дългосрочната стабилност. Критиците твърдят, че мирните споразумения, движени предимно от политически срокове, често се провалят, защото оставят нерешени основните спорове. Примирието може временно да спре стрелбата, но не води непременно до траен мир.

12. Ограничен натиск върху Москва

Накрая, много наблюдатели твърдят, че Русия многократно е отхвърляла или забавяла инициативи за примирие, без да понася значителни последствия. Изглежда, че Москва няма голям стимул да прави компромиси, ако натискът върху нея остава ограничен. Преговорите обикновено завършват успешно, когато и двете страни смятат, че цената на отказа от споразумение надвишава ползите. Критиците твърдят, че това условие все още не е изпълнено.

Независимо дали човек е съгласен, или несъгласен с подхода на Тръмп, тези опасения заслужават внимателно разглеждане. Може би най-значимата стъпка, която Тръмп би могъл да предприеме, е да изпрати своите пратеници за мир Уиткоф и Кушнер в Киев, преди те да се срещнат отново с Путин. В Киев те биха могли да видят изгорелите останки на наскоро бомбардираната Печерска лавра – украинският еквивалент на катедралата "Нотр Дам" във Франция. Биха могли да слязат дълбоко под земята, за да видят метростанциите, където украинците търсят убежище всяка нощ, докато руските бомби разрушават града им. Това е особено важно, защото критиците посочват, че въпреки многобройните си посещения в Москва, нито един от пратениците не е посещавал Украйна.