Сенатът на Конгреса на САЩ прие нови санкции срещу Русия

Сенатът на Конгреса на САЩ прие днес с голямо мнозинство пакет от нови санкции срещу Русия, предадоха световните агенции. В подкрепа на санкциите гласуваха 86 сенатори, а против -11.

Наказателните мерки взимат по-специално под прицел индустрията на въглеводородите на Москва.

Пакетът от мерки предвижда санкции срещу държави, които продължават да купуват руски петрол, природен газ и други руски суровини, с цел да бъдат ограничени приходите, с които Кремъл финансира войната. Това е най-сериозната стъпка на Сената по отношение на войната от началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп, отбелязва Асошиейтед прес.

Законопроектът с пакета от санкции, носещ името на покойния американски сенатор Линдзи Греъм, който беше републиканец и поддръжник на Украйна, дава право на президента на САЩ да налага мита върху вноса от петте най-големи купувачи на руски петрол и природен газ, сред които са Китай и Индия. Предвидени са изключения за държави, които получават под 15 процента от природния си газ от Русия и предприемат мерки за намаляване на тази зависимост.

Освен това пакетът включва санкции срещу руския президент Владимир Путин, срещу висши руски политически и военни ръководители, срещу руски финансови институции, срещу руски енергийни проекти, както и разширяване на санкциите срещу стари танкери със сменен флаг, използвани от Русия за заобикаляне на вече наложените ограничения върху износа на петрол.

Част от демократите и някои републиканци в Сената изразиха опасения, че законът дава прекалено широки правомощия на президента Тръмп да налага мита, което може да доведе до по-високи цени и инфлация. Повечето от гласувалите против окончателния текст са представители на прогресивното крило на Демократическата партия.

В окончателния вариант на законопроекта е включена възможност президентът временно да отменя санкции или ограничения, ако удостовери пред Конгреса, че това е в националния интерес на САЩ.

Сенатор Дарлийн Греъм, републиканка от Южна Каролина, назначена от губернатора на този щат да заеме мястото на своя покоен брат Линдзи Греъм, заяви, че той е бил решен да помогне за прекратяването на войната в Украйна. „Това законодателство удря Путин там, където го боли“, каза тя.

По време на среща във Вашингтон със сенаторите миналата седмица президентът на Украйна Володимир Зеленски е заявил, че страната му постига напредък на бойното поле, но все още се нуждае от по-голяма американска подкрепа, припомня Асошиейтед прес.

Републиканският сенатор Тод Йънг от Индиана определи законопроекта като „важен морален сигнал към една уморена, но все още устояваща държава“.

Сенаторката Джийн Шахийн, водещ демократ във външнополитическата комисия, заяви, че приемането на закона преди парламентарните избори в Русия ще увеличи натиска върху Путин да разгледа сериозно възможността за мирно споразумение. „Ако не успеем да прекъснем финансирането на военната машина, която Русия използва срещу Украйна, тя ще продължи войната“, предупреди тя.

Сенатът отхвърли поправка, внесена от републиканеца Ранд Пол и демократа Рон Уайдън, която предвиждаше премахване на новите президентски правомощия за налагане на мита. Пол заяви, че те ще струват твърде скъпо на американските данъкоплатци, а Уайдън подчерта, че не желае да предоставя на президента нови правомощия в тази област.

Сега текстът трябва да бъде гласуван в Камарата на представителите на Конгреса, но заради лятната ваканция на депутатите, това може да стане едва в началото на септември.

Още през юни Камарата на представителите прие отделен законопроект, предвиждащ помощ за сигурността и възстановяването на Украйна, както и санкции срещу ключови сектори на руската икономика. Инициативата, внесена от демократите тогава, получи двупартийна подкрепа, въпреки възраженията на част от републиканското ръководство, според което тя би могла да затрудни преговорите за постигане на по-всеобхватен и по-строг санкционен пакет, припомня Асошиейтед прес. (БТА)