"Киберпънк война": Как Украйна пренасочва американското оръжие по неочаквани начини

Украйна има "киберпънк" подход към воденето на война, като гениално пренасочва американски високотехнологични оръжия за нови, непредвидени приложения. Противотанковите ракети "Хелфайър", първоначално предназначени за хеликоптери, сега са интегрирани с радар, за да прихващат ефективно дроновете "Шахед". Командните пускови устройства (CLU) за „Джавелин“, проектирани за насочване на ракети, се използват самостоятелно като модерни, криогенно охлаждани термовизионни устройства за превъзходно нощно виждане и откриване на цели от специалните сили. Освен това 120-милиметровите танкови снаряди M830A1 от танковете Abrams се разглобяват и превръщат в мощни дрон-бомби, способни да пробиват тежка броня отгоре. Тази адаптивна менталност "бой с това, което имаш" подчертава иновативната стратегия за оцеляване на Украйна в един бързо развиващ се конфликт.

Войната в Украйна се характеризира с пренасочване на технологиите към нови цели, като например квадрокоптери за хоби, използвани за разузнаване, и дронове за FPV състезания, превърнати в миниатюрни управляеми ракети. Този тип "хак", при който технологията се използва по нов и непредвиден начин, е същността на киберпънка – антиутопичен жанр на научната фантастика, характеризиращ се с високотехнологичен, но низък начин на живот, пише за Forbes старши сътрудникът Дейвид Хамблинг.

"Улицата намира свои собствени приложения за нещата" – тази фраза, измислена от Уилям Гибсън в неговия научнофантастичен разказ от 1982 г. Burning Chrome, е един от основните лозунги на киберпънка.

Това е реалността в Украйна, където хората, живеещи на ръба, са оцелели благодарение на умното използване на наличната технология.

Роботи, изработени в гаражи, превозват провизии и евакуират ранени. Таблетите се превръщат в информационни възли на бойното поле. Микрофоните на смартфоните управляват мрежа за откриване на дронове.

Един пренебрегван аспект е как американските високотехнологични оръжия, проектирани за съвсем различен тип война, са били пренасочени към настоящия конфликт, наситен с дронове. Това е киберпънк в действие, показващ начин на мислене, при който всеки наличен хардуер се използва по нов и неочакван начин.

AGM-114 "Хелфайър" – вероятно съкращение от HELicopter Launched FIRE and forget missile (ракета, изстрелвана от хеликоптер, от типа "изстреляй и забрави") – за първи път е пусната в употреба през 80-те години като средство срещу съветската бронетехника. Тази 100-паундова, лазерно насочвана свръхзвукова ракета разполага с мощна бойна глава, способна да унищожи и най-тежкия танк, и се пренася от бойните хеликоптери AH-64 "Апачи".

AGM-114L, или Longbow Hellfire, влезе в производство десетилетие по-късно. Тя разполага с радарна система за насочване с милиметрови вълни, като лазерното насочване е заменено с връзка към характерния за AH-64D "Апачи" радар, монтиран на мачтата.

Поради наличието на противовъздушна отбрана хеликоптерите в Украйна рядко се доближават достатъчно, за да изстрелят ракети. Големият брой FPV означава, че танковете не са голям проблем, но дроновете"Шахед" са. 

STASH съчетава AGM-114L с израелски радар RADA, специално създаден за откриване и проследяване на малки въздушни цели. Бойната глава вероятно е шрапнелна версия с близкодействащ взривател, който трябва само да се доближи до дрона, за да го унищожи.

Ранни версии на STASH бяха забелязани на ремаркета и на пикап Ford F-350 – много в стил "киберпънк". Най-новата версия, експлоатирана от 302-ра противовъздушна ракетна бригада на Украйна, е монтирана на DAF YA 4442 – военен камион от холандско производство.

Комбинацията работи: една пускова установка STASH може да се похвали с около 70 повалени "Шахед".

Може да се спори, че това не е ефективен начин за сваляне на дронове. Ракетите „Hellfire“ вероятно струват повече от "Шахед"-ите, които унищожават, а дроновете-прехватчи струват само малка част от тази цена. Но ако тези "Шахед"-и не бъдат свалени, това може да струва много повече, включително човешки животи.

И най-важното – STASH с високоскоростните си ракети може да унищожи по-новите "Шахед"-и с реактивни двигатели, които са прекалено бързи за електрическите дрони-прехватчи.

САЩ снабдиха Украйна с около 10 000 ракети „Джавелин“ в началото на конфликта, което е може би една трета от общия запас. Замяната на тези ракети ще отнеме години, а е малко вероятно Украйна да получи още. Освен това, при цена от 202 000 долара на изстрел, те вече са изпреварени по обсег от FPV дронове, струващи под 1 000 долара.

Това оставя Украйна със запас от командни пускови модули (CLU) – многократно използваемия контролер и мерник, към който се прикрепя пусковата тръба на „Javelin“. CLU може да се използва самостоятелно, без ракета, тъй като разполага с мощен термовизионен сензор. В миналото ракетният екип обикновено използваше 14-паундовата CLU, за да открие целта, преди да прикачи 35-паундова ракетна тръба за провеждане на атака, тъй като е по-лесно да се маневрира с CLU без прикачен боеприпас.

В Украйна обаче, според доклад на аналитичния център RUSI, специалните сили са оборудвани с CLU за Javelin без ракети. Докато повечето подразделения разчитат на разузнаване с дронове, специалните сили се приближават на разстояние, позволяващо пряк визуален контакт с врага, и CLU са подходящи за засичане на противници.

Изобразителният модул на CLU е система от второ поколение от 90-те години с резолюция 240x240. Това е дори по-малко от евтините изобразителни модули от трето поколение в еднократни FPV дронове, като изобразителния модул с резолюция 640x480 на украинските производители Odd Systems. Но той има едно голямо предимство.

CLU е голям, тежък и скъп поради своя криогенно охлаждан сензор. Той се охлажда до около -320F, което е достатъчно студено, за да потисне термичния шум, генериран от самата термовизионна камера. Евтините, неохлаждаеми термовизионни камери са чувствителни към температурни разлики от около 50 mK; CLU вероятно е поне три пъти по-чувствителен.

За разлика от евтините сензори, CLU има 9-кратно увеличение, което позволява на оператора да фокусира обектите, представляващи интерес. Така че, макар и да не дава толкова ясно изображение, CLU може да засече скрити хора или превозни средства, които другите термовизионни камери пропускат.

Носенето на 14-паундовата CLU на стойност 100 000 долара вместо очила за нощно виждане, за да се засекат руски прониквачи на разстояние от няколкостотин ярда, може да изглежда прекалено. Отново обаче става дума за технология, която спасява животи и която иначе би стояла в склада. Затова на практика се намира приложение за нея.

Украинските танкове Abrams се виждат рядко, освен при настъпателни операции, когато дадена зона трябва да бъде очистена от руски дронове. Има обаче спешна нужда от бомби за дронове, поради което виждаме как патроните M830A1 се разглобяват. Вероятно става дума за повредени или неизправни патрони, но с бойни глави, които могат да бъдат преработени.

Целият патрон, включително гилзата и пропеланта, тежи около 50 паунда, като самият снаряд тежи около 25 паунда от това. Това е частта, която се изважда, за да се използва като бомба за дрон.

25 паунда са прекалено много за FPV дрон,

но са точно подходящи за тежки бомбардиращи мултикоптери. Формиран заряд като M830A1 може да пробие над 400 мм стоманена плоча, което означава, че може да унищожи и най-тежките танкове, като пробие тънката горна броня.

Цената на танковия снаряд е малко над 8 000 долара, което е далеч повече от другите дронови бомби. Но той е и по-надежден, и по-добре конструиран, и е по-добре да се използва, отколкото да се оставя на склад, когато има цели за поразяване. На други места сме виждали противотанкови оръжия AT4, 82-милиметрови безоткатни снаряди, ракети NLAW и други, адаптирани като боеприпаси за дронове. Дроновете са жадни за бомби и всичко, което експлодира, може да бъде полезно.

Танковете може би все още не са напълно остарели. Но тези киберпънк адаптации сочат, че традиционните противотанкови системи търсят нови задачи. Противотанковите ракети "Хелфайър" и Javelin, както и противотанковият снаряд М830А1, може би са засенчени в първоначалните си роли, но все още могат да бъдат полезни.

Киберпънк менталитетът означава да намираш начини да използваш това, което имаш, независимо откъде идва и без да се съобразяваш с първоначалното му предназначение. Способността да се адаптираш бързо и да възприемаш всяка нова технология, вместо да се придържаш към изпитани, но вероятно остарели методи, може да е ключът към оцеляването в един бързо променящ се свят. Да се учим от Украйна не е просто въпрос на копиране на тяхното оборудване, а на усвояване на техния начин на мислене.