Ще плащат, за да останат: Източният фланг на НАТО се бори за американските войски

Държавите от източния фланг на НАТО са готови да плащат по-голяма част от разходите за американските войски на своя територия в опит да убедят администрацията на Доналд Тръмп да не намалява военното присъствие на САЩ в региона, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници.

Предложението се подготвя за среща на Алианса със заместник-министъра на отбраната на САЩ по политическите въпроси Елбридж Колби, планирана за 27 август в Брюксел.

Залогът за страните от Източна Европа е запазването на американското военно присъствие като ключов елемент от възпирането на Русия. В същото време Пентагонът извършва шестмесечен преглед на разположението на силите на САЩ в Европа, който трябва да приключи до декември.

Вашингтон изпрати необичаен въпросник

Като част от прегледа европейските съюзници са получили въпросник от Вашингтон, на който трябва да отговорят до 28 август. Според Bloomberg документът е изненадал редица европейски правителства.

Сред въпросите е дали отделните държави са подкрепяли публично външната политика на Тръмп, дали поставят ограничения върху използването на американските военни бази на своя територия и дали купуват оръжие и техника от американски отбранителни компании.

Поставен е и въпросът дали правителствата са готови публично да подкрепят действията на американската външна политика, както и дали биха осъдили европейски инициативи за насърчаване на собственото отбранително производство на континента.

Част от съюзниците възнамеряват да отговорят по-общо, за да избегнат подробно произнасяне по най-чувствителните теми.

До 100 000 американски войници са в Европа

Броят на американските военнослужещи в Европа варира между 80 000 и 100 000 в зависимост от ротациите и ученията. Повече от една трета от тях са разположени в Германия.

В Източна Европа присъствието е по-малко - от няколкостотин военнослужещи в балтийските държави до няколко хиляди в Полша.

Страните от източния фланг възнамеряват да заявят ясно, че искат да приемат възможно най-много американски войници. Предложението да поемат по-голям дял от разходите за тях е част от опита им да убедят Вашингтон да запази силите си в региона.

Най-големите европейски членки на НАТО също обсъждат общ отговор, с който да демонстрират необходимостта от продължаващо американско присъствие, без да предизвикат ново напрежение с Белия дом.

Отношенията се влошиха след войната с Иран

Отношенията между Вашингтон и част от европейските съюзници се изостриха, след като редица държави отказаха да участват във войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Повечето европейски страни разрешиха използването на свои авиобази за американските операции, като Испания беше сред изключенията. Някои европейски лидери обаче публично разкритикуваха войната, което предизвика гнева на Тръмп.

Според източниците първоначално обявеният глобален преглед на американското военно присъствие впоследствие е бил възобновен като проект, насочен конкретно към Европа.

Много съюзници възприемат въпросника, свързван с Колби, като опит европейските държави да бъдат принудени да се съобразяват по-тясно с политиката на Вашингтон в замяна на продължаващата американска защита.

След първоначалната изненада обаче сред европейските столици се е оформило желание за сравнително единен и конструктивен отговор.

"Има въпроси, по които сме съгласни със Съединените щати, и въпроси, по които не сме. С времето ще отговорим и на този въпросник", заяви финландският президент Александер Стуб.

"Не го възприемам като натиск. Това е начинът, по който действа настоящата американска администрация", добави той.

Риск от надпревара за благоволението на Вашингтон

Бившият говорител на НАТО и настоящ изследовател в британския институт RUSI Оана Лунгеску посочва, че преговорите за военно присъствие срещу поемане на разходи или покупки на американско оръжие сами по себе си не са нещо необичайно.

Подобни разговори обаче обикновено се провеждат по-дискретно и с по-малко противопоставяне.

Според Лунгеску настоящият подход крие риск да предизвика конкуренция между съюзниците за благоволението на Вашингтон.

Тя предупреждава, че решенията на американската администрация изглеждат повлияни не само от дългосрочната стратегия, оценката на заплахите и необходимостта от единство в НАТО, но и от "възприемана лоялност, идеологическа близост и прищевките на президента".

Европа се готви за по-малко американски войници

Шестмесечният преглед на американското военно присъствие трябва да приключи до декември, а европейските съюзници вече се подготвят за възможно намаляване както на военнослужещите, така и на техниката на континента.

Вашингтон вече обяви изтеглянето на 5000 военнослужещи от Германия и преразпределянето на други части, без те да бъдат заменени.

В същото време Тръмп обеща допълнителни войски за Полша, като се позова на избирането на Карол Навроцки за президент.

САЩ намаляват и част от военните средства, предвидени за защита на съюзниците при евентуално нападение. Съкращенията засягат стратегически бомбардировачи, с каквито европейските държави не разполагат, както и дронове и военноморски съдове.

Някои европейски представители поставят под съмнение доколко отговорите на въпросника действително ще повлияят върху решенията. Според тях е възможно основната посока вече да е определена, а администрацията да търси конкретен резултат, който да представи преди междинните избори в САЩ.

Пентагонът не е коментирал информацията и не е потвърдил посещението на Елбридж Колби в Брюксел, пише БГНЕС.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.