BGONAIR Live

Путин по стъпките на Брежнев: Русия плаща все по-висока цена за войната

Високите военни разходи са една от причините за разпада на СССР

Reuters

Reuters

За западните лидери плановете на Кремъл за допълнително увеличаване на разходите за отбрана - финансирани чрез мащабни нови данъчни повишения - само ще потвърдят опасенията им относно крайната цел на Владимир Путин: провокиране на по-широк конфликт с НАТО.

След като миналата година генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи предупреждение, че Русия би могла да нападне Алианса в рамките на пет години, се появиха множество сигнали, че някаква форма на руска агресия може да настъпи дори по-рано.

Само преди седмица полският външен министър Радослав Шикорски заяви на заседание на Общото събрание на ООН, че Москва "подготвя нещо мащабно тази година“, докато ръководители на европейски разузнавателни служби предупреждават, че Русия може да се опита да изпита отбранителните способности на НАТО в рамките на "месеци, а не години“. 

Смята се, че нарастващите опасения относно намеренията на Путин спрямо НАТО обясняват решението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф да посети Москва в края на август, за да предупреди руския лидер за рисковете, пред които би се изправил, ако провокира сблъсък със западния съюз.

Съобщенията, че Москва планира да увеличи военните си разходи през 2027 г. с внушителните 27 процента, само ще затвърдят мнението, че въпреки многобройните неуспехи, претърпени по време на конфликта в Украйна, руският лидер не е загубил желанието си да провокира мащабна война в Европа, пише в анализа си The Telegraph.

Агресията на Путин е на висока цена

Агресията на Путин обаче води и до все по-висока цена за самата Русия. Увеличаването на разходите за отбрана до 154 милиарда паунда през следващата година – сума, надхвърляща двойно военния бюджет на Обединеното кралство и възлизаща на доста над 7% от БВП - само ще задълбочи трудностите за обикновените руснаци, за които личната цена на конфликта в Украйна става напълно ясна.

Това увеличение означава, че около 35% от общия бюджет на Кремъл ще бъдат похарчени за конфликт, който първоначално се очакваше да продължи най-много няколко седмици, когато Путин започна своята "специална военна операция“ срещу Украйна през февруари 2022 г.

Смята се, че оттогава силите му са понесли 1,5 милиона загуби (убити и ранени), включително 500 000 загинали, докато военната му кампания на практика е стигнала до задънена улица. Въздействието на конфликта върху руската икономика е също толкова пагубно: доходите на домакинствата спадат, а публичните разходи за основни услуги като здравеопазване и образование са драстично съкратени. Някои руски региони са намалили разходите за здравеопазване с повече от една трета само през тази година.

Също така няма големи изгледи за икономическо възстановяване на Русия, тъй като западните санкции продължават да ограничават способността на Москва да поддържа износа на петрол и газ на нивата отпреди войната. Украинските атаки срещу руската енергийна инфраструктура оказват също толкова разрушително въздействие. През лятото големи части от Русия изпитаха недостиг на гориво.

Следователно решението на Путин да насочи още повече от ресурсите на страната към захранване на военната машина на Кремъл трябва да се разглежда като отчаян хазартен ход - такъв, който в крайна сметка би могъл да доведе до срива на деспотичния му режим.

Планът на руския режим да увеличи бюджетните средства за отбрана до нива, невиждани от разпадането на Съветския съюз през 1991 г., несъмнено трябва да послужи като отрезвяващо напомняне за потенциалните опасности, пред които е изправен Путин, ако този рискован ход не се увенчае с успех.

Какво направи Брежнев?

Главоломно нарастващите разходи за отбрана в СССР, започнали при управлението на Брежнев през 60-те години и задълбочени от катастрофалната военна намеса на Москва в Афганистан (1979-1989 г.), бяха един от ключовите фактори, довели в крайна сметка до разпадането на съветския блок. Наред с огромните икономически изкривявания, до които те доведоха – включително недостиг на стоки за масово потребление - те породиха и мощни групи със специални интереси, както и сериозна неефективност във военнопромишления комплекс. Конфликтът в Украйна се оказва също толкова скъпоструващ за Кремъл, колкото и злополучната съветска авантюра в Афганистан.

Това бе и момент, на който Ратклиф държеше да наблегне пред руските официални лица по време на изненадващото си посещение в Кремъл. Освен че директно заяви на руските си домакини, че "Русия губи войната“ в Украйна, той специално обърна внимание на факта, че тежкото състояние на руската икономика показва всички признаци, сочещи риск от срив по модела на СССР.

В последващ доклад на ЦРУ за срещата, разпространен сред западните разузнавателни служби, се посочваше заключението на Ратклиф, че руската икономика „ще се срине, точно както това се случи със Съветския съюз в края на Студената война“. Продължаващото въздействие на американските санкции срещу Русия би било съществен фактор, допринасящ за този процес.

На фона на предупреждението на Ратклиф, решението на Путин да насочи ценни ресурси към увеличаване на бюджета за отбрана изглежда абсурдно, особено предвид факта, че това съобщение идва след среща на специалния му пратеник Кирил Дмитриев с представители на САЩ по-рано тази седмица за обсъждане на прекратяването на войната в Украйна. Ако Путин наистина има сериозни намерения да сложи край на войната, защо тогава увеличава разходите за отбрана?

Възможно е, въпреки присъщата слабост на позицията си, Путин все още да се опитва да изпрати сигнал към администрацията на Тръмп, че няма намерение да отстъпи, докато условията му за мир в Украйна не бъдат изпълнени. Но повтаряйки същите грешки, които Съветският съюз допусна, повишавайки военните разходи до неустойчиви нива, руският лидер в крайна сметка може да се сблъска със същата съдба като съветските си предшественици.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата