Мирният ход на Тръмп за Украйна и Русия започва отново да сe проваля

Поредният опит на президента на САЩ Доналд Тръмп да постигне мир между Украйна и Русия е изправен пред нарастваща несигурност, като малцина в Киев вярват, че той може да доведе до пробив или дори да събере трите страни на масата за преговори, разкрива изданието Kyiv Independent.

Най-новите усилия започнаха в началото на септември, когато пратеници на Тръмп посетиха Киев и Москва в търсене на напредък преди междинните избори в САЩ.

Посещенията доведоха до един конкретен резултат: принципно съгласие за провеждане на тристранна среща между Украйна, Русия и САЩ. Очакваше се страните да обсъдят предложения за енергийно примирие, евентуално възобновяване на черноморския зърнен коридор и хуманитарни въпроси, като например размяната на военнопленници.

Според високопоставен украински представител Киев никога не е очаквал преговорите да доведат до пълно прекратяване на огъня до пролетта на 2027 г. Въпреки това Киев се съгласи да участва.

Месец по-късно дори самата тристранна среща остава под въпрос. Москва не показва особена готовност да се ангажира с преговорите, твърдят запознати с хода им източници.

"САЩ искат да организират срещи. Мисля, че ще подкрепим това. Но е много важно не само Украйна, а и руската страна да подкрепят тези срещи“, заяви президентът Володимир Зеленски пред журналисти на 4 октомври.

САЩ продължават да настояват

Поредният знак, че Вашингтон все още се опитва да придвижи процеса напред, дойде на 4 октомври, докато Зеленски се срещаше в Киев с германския канцлер Фридрих Мерц.

Телефонът на Зеленски извибрира със съобщение от пратеника на Тръмп за мир Стив Уиткоф, който го информира, че Вашингтон иска да проведе тристранната среща в края на октомври. Зеленски отговори със съобщение, че Украйна ще подкрепи инициативата.

Предложеният график обаче предполага значително забавяне. Първоначално се очакваше срещата да се състои в началото на октомври в Обединените арабски емирства, където страните трябваше да обсъдят енергийната инициатива и евентуалното възобновяване на черноморския зърнен коридор.

Източници, близки до преговорите, отдават забавянето на позицията на Русия.

Усилията продължават и чрез Кирил Дмитриев, пратеник на Путин, който на два пъти посети САЩ през септември за срещи с Уиткоф и със зетя на Тръмп, Джаред Кушнър.

Остава неясно защо тристранната среща беше отложена с почти месец.

Един от основните въпроси, които се очаква да бъдат обсъдени, е енергийно примирие. По време на войната Украйна и Русия многократно са нанасяли удари по енергийната инфраструктура на другата страна.

Украйна нанесе удари по руски енергийни съоръжения и експортни обекти, за да прекъсне ключов източник на финансиране за военните усилия на Москва. Междувременно Русия многократно е атакувала украински електроцентрали и подстанции, стремейки се да остави цивилното население без електричество и отопление.

С наближаването на зимата въпросът става все по-належащ.

На 30 септември Русия нанесе удари по енергийната инфраструктура на Киев, както през нощта, така и през деня, в рамките на подновена кампания за потапяне на Украйна в мрак, което възроди опасенията от поредна зима на атаки срещу електроенергийната мрежа.

Високопоставен украински представител заяви, че Русия едва ли има стимул да бърза с преговорите, докато все още може да нанася щети на украинската енергийна система. Според него Москва вероятно се стреми да разруши възможно най-голяма част от енергийната инфраструктура на Украйна преди евентуални преговори, което би ѝ осигурило по-силни позиции.

От края на август насам Русия засили и атаките срещу Киев. Украинският президент заяви, че Москва на практика е премахнала ограниченията относно целите си, включвайки в тях училища, енергийна инфраструктура и граждански обекти.

"Русия умишлено ескалира напрежението до краен предел, за да провокира отговор от страна на Украйна; така тя може да продължи ескалацията и да вдига залозите максимално преди каквито и да било преговори с американците“, каза Зеленски.

Без промяна в настоящия курс

Несигурността около тристранната среща повдига по-широк въпрос: след месеци на неуспешни опити за договаряне на прекратяване на огъня, може ли нов кръг от водена от САЩ дипломация да доведе до различен резултат?

Тръмп се стреми да договори прекратяване на войната на Русия срещу Украйна, откакто се завърна на власт през януари 2025 г. Досега усилията му не са дали резултат.

Вашингтон не е единствената външна сила, която се е опитала да намери изход от ситуацията.

Индия предложи план за прекратяване на огъня, съчетаващ спиране на атаките срещу енергийната инфраструктура с мерки за защита на корабоплаването в Черно море. Според украински представител, запознат с въпроса, предложението на Индия включва елементи от инициативи, представени от други държави, включително Турция, Египет и Съединените щати.

Русия е отхвърлила предложението, заяви представителят.

Този отказ е от голямо значение за Киев, тъй като подсказва, че проблемът не се свежда просто до намирането на друг посредник или изготвянето на ново предложение. Москва отхвърля и инициативи на държави, с които поддържа близки отношения.

Засега Вашингтон продължава да следва същия курс, макар че в Киев нараства скептицизмът относно това какво може да се постигне.

"Путин не изглежда уплашен. Той смята, че може да прави каквото си поиска. Няма натиск от страна на САЩ, но той се страхува от Тръмп, каквото и да става“, заяви Зеленски.