Операция "Пиедестал": Конвоят, който спаси Малта от нацистка обсада

През първите години на Втората световна война Малта беше изолирана в центъра на Средиземно море - и все пак успя да удържи немската инвазия в продължение на повече от три години. През август 1942 г. остров Малта в централната част на Средиземно море, контролиран от британците, се сблъска с тежка криза в снабдяването. Островът беше откъснат от останалата част на Обединеното кралство поради неблагоприятното си географско положение; той беше заобиколен от италианския остров Сицилия, намиращ се само на 60 мили на север, и от окупираните от Оста Тунис и Либия на запад и юг, като единствената приятелска територия наблизо беше контролираният от британците Египет, намиращ се на стотици мили на изток, пише за TNI Харисън Кас, писател и адвокат. В началото на Втората световна война британците взеха монументалното решение да се опитат да удържат Малта въпреки тези препятствия. Тъй като германски и италиански самолети и подводници нанасяха опустошителни удари по съюзническите конвои към острова, Малта страдаше от недостиг на храна, гориво, боеприпаси и авиационен бензин през първите години на войната – като цивилното население понасяше най-тежкия удар от този недостиг. За да предотвратят островът да изпадне в пълна изолация, британците започнаха "Операция Педестал" – силно ескортиран конвой, който се превърна в една от най-ожесточено оспорваните битки за конвои от Втората световна война.

Защо британците искаха толкова силно да защитят Малта?

Защо британците искаха да защитят остров с площ от 120 квадратни мили, разположен толкова дълбоко във вражеска територия? Най-голямата слабост на Малта – нейното местоположение далеч зад вражеските линии – беше и това, което я правеше толкова ценна за съюзническите сили. Заемайки критична позиция между Сицилия и Африка, британските подводници и самолети, опериращи от Малта, можеха да заплашват и да прекъсват корабоплаването на Оста, снабдяващо германските и италианските сили в Либия и Египет. Тези атаки представляваха постоянен и болезнен отлив на гориво, муниции и подкрепления, изпращани към „Африканския корпус“ на Ервин Ромел. Силите на Оста разбираха същността на тази заплаха и се опитаха да неутрализират Малта чрез бомбардировки, блокада и прекъсване на британските конвои с провизии. Луфтвафе проведе стотици въздушни нападения над Малта, бомбардирайки острова в продължение на 154 последователни дни и нощи. От януари до юли 1942 г. имаше само един 24-часов период, през който върху острова не паднаха бомби. Малтийците бяха принудени да живеят в подземни бункери. Запасите им от храна, медицински материали и боеприпаси намаляваха опасно. Малта загуби повече от 10 000 сгради и 1 493 цивилни.

Към лятото на 1942 г., след като съюзниците решиха, че следващата голяма офанзива във войната ще бъде насочена към Северна Африка, а ролята на острова в блокирането на вражеските доставки ще стане по-важна от всякога, офанзивните способности на Малта бяха изложени на риск от пълна загуба. Ако британците бяха загубили Малта като оперативна база, това би укрепило логистиката на Оста по време на кампанията в Северна Африка.

За да спасят острова, британците съставиха огромен конвой, известен като „Операция Педестал“, който отплава от контролирания от британците Гибралтар на 3 август 1942 г. Състоящ се от 14 търговски кораба, включително построения в САЩ петролен танкер SS Ohio, ескортът включваше три големи самолетоносача на Кралския флот – HMS Victorious, Indomitable и Eagle – и линейните кораби HMS Nelson и Rodney, както и множество крайцери и разрушители.

Общо силите включваха около 50 военни кораба, както и самолетите, предоставени от самолетоносачите. Британските командири очакваха съпротива от италиански подводници, германски и италиански самолети и италиански моторни торпедни катери, както и тежки загуби. Но доставките бяха счетени за незаменими и конвоят продължи напред въпреки всичко.

Пътуването от Гибралтар до Малта включваше плаване през стотици мили враждебни води, като се сблъскваше с атаки от всички страни от вражески кораби и самолети. На 11 август 1942 г. германската подводница U-73 нанесе първия сериозен удар, когато торпедира самолетоносача HMS Eagle, който потъна за минути. Няколко дни по-късно самолети и подводници на Оста предприеха поредица от атаки, докато конвоят преминаваше през Средиземно море. Търговските кораби бяха потопени или изведени от строя под тежкия обстрел. Самолетоносачът Indomitable претърпя сериозни повреди по полетната палуба; италианската подводница Axum торпедира крайцерите Nigeria и Cairo, както и танкера Ohio.

Чудотворно Ohio оцеля след торпедните удари и успя да стигне до острова, пренасяйки приблизително 11 500 тона жизненоважно гориво. Към края на пътуването танкерът беше загубил задвижването си и беше в опасност да потъне. Трябваше да бъде отбуксиран до Малта. След като достави запасите си от гориво, Ohio никога повече не се върна в активна служба.

От 14-те търговски кораба в конвоя само пет достигнаха Малта, а Кралският флот загуби HMS Eagle, Cairo, Manchester и Foresight. Стотици съюзнически моряци и авиатори загинаха по време на тази жизненоважна мисия. Но оцелелите кораби доставиха около 32 000 тона провизии на острова, помагайки на Малта да преживее непосредствената криза и в крайна сметка да възобнови по-ефективни настъпателни операции срещу корабите на Оста. Към ноември десантите на съюзниците в Северна Африка и настъпленията в Либия бяха намалили натиска върху острова — въпреки че той щеше да остане основна цел на атаките на Оста до падането на Сицилия през август 1943 г. Ако операция „Педестал“ беше се провалила и Малта беше паднала, войната можеше да се развие съвсем по друг начин.

Малта остана британска колония до 1964 г., когато си осигури независимост като член на Британската общност. Но един траен спомен от времето на Втората световна война остава. Островът получи „Кръста на Джордж“ – аналог на военния „Кръст на Виктория“ – за храбростта си по време на обсадата, и до днес тази чест е изобразена на червено-бялото му знаме.