Лагард обясни защо са скочили цените в България

Ангажиментът на българските власти да наблюдават публичните финанси е изключително важен, заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард пред журналисти след днешното заседание по паричната политика.

"В момента в България се наблюдава ускоряване на инфлацията. Това може да се дължи на факта, че някои цени, които бяха задържани за определен период от време, вече са намерили мястото си на пазарите", посочи тя.

По думите ѝ това не е нещо напълно необичайно и винаги има различия в ценовия натиск между държавите членки на еврозоната.

Според нея обаче е важно и да се гарантира, че инфлацията ще се върне към по-приемливи нива за българското население.

Инфлация и лихвени проценти в еврозоната

"Инфлационните очаквания за еврозоната в краткосрочен хоризонт остават повишени. Повечето показатели за дългосрочните очаквания обаче се задържат около 2%, което ще подпомогне стабилизирането на инфлацията около целевото равнище в средносрочен план", каза Кристин Лагард след срещата на базираната във Франкфурт финансова институция.

По-рано днес ЕЦБ запази основните си лихвени проценти без промяна, оставяйки широко отворена възможността за ново повишение през септември, тъй като новият скок в цените на енергоносителите, причинен от войната на САЩ и Израел в Иран, заплашва да засили инфлационния натиск.

Така днес лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение останаха на нива от съответно 2,25%, 2,40% и 2,65%.

"Инфлацията се забави до 2,8% през юни спрямо 3,2% през май. За предприятията обаче става все по-скъпо да осигуряват необходимите суровини и материали, поради което те очакват да повишат продажните си цени. Макар развитието на базисната инфлация засега да остава под контрол, пълното въздействие на енергийния шок, причинен от конфликта в Близкия изток, все още не се е проявило", предупреди Лагард.

По думите ѝ, въпреки че натискът върху енергийните цени отслабна през юни, поскъпването на енергоносителите от началото на конфликта и отражението му върху цените на храните, стоките и услугите вероятно ще задържи общата инфлация значително над целевото равнище през първата половина на 2027 г. След това се очаква инфлацията постепенно да се охлади, тъй като енергийните разходи би трябвало да започнат да се понижават, а останалите цени да нарастват с по-бавни темпове.

"Въпреки това конфликтът остава основен източник на несигурност. Затова следим внимателно мащаба и устойчивостта на увеличението на цените на енергоносителите, както и начина, по който то се отразява върху ценообразуването, формирането на заплатите, инфлационните очаквания и цялостната динамика на икономиката", посочи председателят на ЕЦБ.

Тя изтъкна, че последните данни сочат известно подобрение на икономическата активност в еврозоната през второто тримесечие, въпреки че войната в Иран продължава да оказва неблагоприятно влияние. Проучванията показват, че активността в сектора на услугите частично се е възстановила, след като отслабна значително непосредствено след енергийния шок. Дигиталните услуги остават устойчиви, отчасти благодарение на нарастващия принос на дейностите, свързани с изкуствения интелект (AI).

"Водещите индикатори сочат, че икономическият растеж ще остане умерен в краткосрочен план, възпрепятстван от енергийния шок и свързаната с него несигурност. Въпреки това фундаменталните фактори, които подкрепят растежа в средносрочен план, остават налице. Частното потребление, инвестициите в нови цифрови технологии, държавните разходи за отбрана и инфраструктура, както и известно възстановяване на износа, следва да допринесат за запазването на общия растеж", смята Кристин Лагард.

Тя отново призова за спешни действия за укрепване на икономиката на еврозоната при едновременно запазване на стабилни публични финанси.

Още четете на сайта на Investor.bg