Стачките в Европа: Колко милиарда евро губят най-големите икономики за един ден?

Последният път, когато двата най-големи профсъюза в Испания обявиха съвместна обща стачка – през ноември 2012 г. – страната беше потънала в криза, предизвикана от мерките за строги икономии, пише Euronews. Четиринадесет години по-късно испанските работници ще се опитат отново да блокират страната. Този път недоволството е свързано с основни нужди и звучи почти еднакво в Мадрид, Париж, Брюксел и Рим: наеми, които хората могат да си позволят, заплати, които следват инфлацията, и обществени услуги, които функционират. 24-часовата стачка, обявена от профсъюзите Comisiones Obreras (CCOO) и Unión General de Trabajadores за сряда, идва 18 дни преди предсрочните парламентарни избори в Испания на 29 ноември.

Испания не е сама. На 5 ноември във Франция се проведе национален ден на стачки и протести срещу високия стандарт на живот. Италианският профсъюз CGIL обяви обща стачка за 20 ноември, а белгийските профсъюзи заплашиха с такава през седмицата на 23 ноември. Миналата година вече беше извънредна. Предварителните данни на Европейския профсъюзен институт (ETUI) – изследователски център със седалище в Брюксел – сочат, че 2025 г. е била годината с най-много стачки в ЕС от 1991 г. насам. Въпросът е кои икономики плащат най-много.

Германия би понесла най-големите загуби

Най-лесният начин за сравнение между отделните държави е прилагането на една и съща формула за всяка от тях. Взема се годишният икономически продукт на дадена страна, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП), и се разделя на 365, за да се получи стойността на производството за един ден. След това се допуска, че един от всеки петима работещи спира работа, при което се губи приблизително една пета от дневния продукт. На тази основа Германия – най-голямата икономика в Европа – би загубила около 2,5 милиарда евро за един ден (според данните на Евростат за БВП за 2025 г.). Франция е на второ място със загуба от около 1,6 милиарда евро, следвана от Италия с около 1,2 милиарда евро. Испания би загубила около 930 милиона евро. Нейната икономика е генерирала 1,69 трилиона евро през миналата година, което прави средно около 4,6 милиарда евро на ден. За по-малките икономики загубите са по-малки. Стачка от същия мащаб би струвала на Белгия около 350 милиона евро, а на Португалия – около 170 милиона евро. Това е приблизителна оценка. Стачките рядко засягат всички сектори равномерно: те удрят най-тежко транспорта, училищата и обществените услуги, докато много фабрики и офиси продължават да работят.

Защо голяма част от тези "загуби" всъщност не се реализират

Националните счетоводни данни рисуват една по-умерена картина в сравнение с оценките за разходите, които се публикуват преди всяка стачка. Франция е най-добрият пример, тъй като там статистическите служби неколкократно са измервали ефекта от стачките. Френската централна банка (Banque de France) изчисли, че стачките срещу пенсионната реформа през март и април 2023 г. са намалили растежа на френската икономика с около 0,1 процентни пункта през първото тримесечие на същата година. Впоследствие обаче се наблюдава възстановяване от около 0,1 пункта през второто тримесечие. С други думи, по-голямата част от изгубената икономическа активност се е възстановила в рамките на три месеца. От Френската централна банка отбелязват, че тези данни съвпадат с оценките на националния статистически институт (INSEE), според които социалните протести през пролетта на 2018 г. са намалили БВП с около 0,1 пункта. Причината е проста: стачката не е като пожар, който унищожава материални активи. Товарът все пак бива превозен, часът за преглед в болницата се пренасрочва, а фабриката работи извънредна смяна през следващата седмица. Някои загуби обаче са окончателни и засягат конкретни хора. Стачкуващите губят надницата си за деня. Правителствата губят данъчните приходи от дейност, която така и не се е състояла. Авиокомпаниите и хотелите не могат да си върнат пропуснатите ползи от отменен полет или празна стая. Белгия показва, че истинският риск се крие в повторението. Белгия показва какво се случва, когато стачките престанат да бъдат еднократни събития. Според Европейския институт за синдикални изследвания (ETUI), през 2025 г. страната е загубила 1 354 845 работни дни заради стачки – или 313 дни на всеки 1000 служители. Това надминава предишния рекорд от 299 дни, поставен през 1993 г.

Разликата спрямо съседните държави е значителна. В Нидерландия, по данни на националната статистическа служба (CBS), 23 стачки са довели до загубата на близо 60 000 работни дни през 2025 г. В Германия Институтът за икономически и социални изследвания (WSI) изчислява, че през 2025 г. са загубени около 645 000 дни – което е под дългосрочната тенденция, като се има предвид, че германската икономика е почти седем пъти по-голяма от белгийската. Това е, което оценките за еднократните разходи пропускат. Загубите от един ден стачка бързо се компенсират, но стачките, които се повтарят всеки месец, оставят траен отпечатък върху икономиката. Електрическата мрежа ще даде първите данни.

Испания използва необичаен метод за измерване на броя на стачкуващите: потреблението на електроенергия. По време на общата стачка през ноември 2012 г. Министерството на вътрешните работи съобщи, че в ранните часове на деня търсенето на електроенергия е било с 11,4% под нормалното за това време – данни, базирани на информация от оператора на мрежата Red Eléctrica. По време на стачката през март 2012 г. спадът в същия час е бил 15,4%. Вероятно и в сряда данните от електрическата мрежа ще предоставят първата оценка за мащаба на протеста, още преди синдикатите и правителството да обявят своите собствени цифри, които обикновено се разминават значително.

Ситуацията с въздушния транспорт остава несигурна. Към понеделник правителството все още не беше обявило какви ще бъдат минималните услуги по време на стачката, въпреки че служителите на летищата и авиокомпаниите са включени в призива за протестни действия.

Инвеститорите реагираха съвсем слабо. Засега пазарите не изглеждат обезпокоени. Испанският индекс IBEX 35 приключи търговията в понеделник на ниво 19 742,5 пункта – ръст от 14,1% от началото на годината и само с около 3% под историческия си връх от 20 356,5 пункта. Компаниите, които са най-силно изложени на риска от стачка, се представиха дори по-добре. Акциите на Meliá Hotels International – една от най-големите хотелски вериги в Испания – са поскъпнали с 38% от началото на годината. Книжата на Aena, която управлява повечето испански летища, отчитат ръст от 21%. За инвеститорите един ден стачка е като буря, която забавя полетите за денонощие. Белгия обаче показва друг сценарий: стачки, които стават толкова чести, че се превръщат в постоянна характеристика на икономиката. В случая с Испания цената на стачката в сряда ще се измерва в изгубени часове. Дали по-широката вълна от протести ще доведе до някаква промяна, ще стане ясно на изборите на 29 ноември.