Те нямаха лидер, нито политическа партия, нито традиционна предизборна кампания. Вземаха решения чрез вдигане на ръка след часове на дебати в университетските аудитории – бавен и тромав процес, представян като уникален експеримент в пряката демокрация. Този свободен подход към политиката на сръбските студенти се оказа толкова ефективен, че на общите избори на 25 октомври те постигнаха това, което утвърдените опозиционни партии не бяха успели да постигнат в продължение на повече от десетилетие: разгромиха добре смазаната политическа машина на силния лидер на Сърбия, Александър Вучич, пише NYT. Вучич, който наближаваше края на втория си мандат като президент и нямаше право да се кандидатира отново, подаде оставка като президент месец преди октомврийските избори за нов парламент, залагайки на това, че управляващата му партия ще спечели и че той ще може да запази властта си, като стане министър-председател. Той вече беше заемал този пост два пъти. Планът му беше обърнат с изборната победа на група парламентарни кандидати, избрани от студентите по време на свободни срещи в университетските кампуси. Тяхният избор и изборните успехи белязаха кулминацията на впечатляващ пример за колективно вземане на решения. Някои смятат, че този подход може да даде поуки за демократичните движения извън Сърбия. Но принципите, които донесоха победата на студентите, може би сами по себе си не са достатъчни за изграждането на функциониращо, съгласувано и устойчиво правителство.
Разнородният списък от кандидати, избран от студентите – почти изцяло хора без политически опит и с широк спектър от понякога противоречиви възгледи – отразява убеждението, че всеки трябва да има право на глас в едно движение без лидер, обединено от единствената цел: премахването на Вучич и системата, която той е създал.
Според социолога Владимир Вулетич обаче, процесът на вземане на решения в групата – който студентите наричат "пленуми" – често е бил непрозрачен, което създава фундаментален проблем. Самите студенти признават, че бъдещото ново правителство на Сърбия не може да се управлява по същия начин, по който функционират студентските събрания.
"Бъдещият парламент и правителството няма да работят според принципите на студентските пленуми и пряката демокрация, а според конституционните принципи и програмата, която разработихме заедно с нашите кандидати и други експерти", казва 22-годишната Наталия Петрович, студентка по комуникации и връзки с обществеността.
Преди изборите студентските пленуми са отделяли часове наред за обсъждане дори на съвсем дребни предложения. Правителството вероятно няма да разполага с подобен лукс; то ще трябва да приема бюджети, да назначава министри, да договаря международни споразумения и своевременно да реагира при кризисни ситуации.
Може би още по-сложен е въпросът, че студентите – които решиха самите те да не се кандидатират – все пак се надяват да запазят контрол върху хората, които са избрали за своята листа, наречена "Студентска листа – Студентите печелят". Те настояват, че нямат намерение да пренасят модела на своите пленуми в държавните министерства, но искат да упражняват надзор върху законодателите като независима сила извън парламента, изисквайки прозрачност и отчетност.
Все още няма информация кой ще е министър-председател
Все още няма информация кой ще заеме поста министър-председател и ще оглави новото правителство, чийто състав ще стане ясен след свикването на новоизбрания парламент. Дата за това все още не е определена, но събитието трябва да се случи в рамките на три месеца след обявяването на окончателните официални резултати на 5 ноември. Според тези резултати "Студентската листа" печели убедително мнозинство със 140 места в 250-членния сръбски парламент, докато Сръбската прогресивна партия на Вучич получава едва 103 места.
Кандидатите от "Студентската листа" са поели ангажимент към управленска програма от 1000 страници, разработена с участието на хиляди експерти, преподаватели и студенти. Програмата изобилства от ангажименти към абстрактни принципи, като например отчетността, но в нея липсват конкретни планове. Тя до голяма степен избягва спорни въпроси, особено в сферата на външната политика. Студентите обаче ясно заявиха желанието си да бъде сложен край на тясното сътрудничество на Вучич с Израел в областта на отбраната и други сфери. В програмата им се обещава да не бъдат "съучастници в систематичния опит на Израел да унищожи палестинския народ в ивицата Газа".
Студентското движение възникна през ноември 2024 г. след срутването на бетонен навес на наскоро реновирана железопътна гара във втория по големина град в Сърбия – Нови Сад. При трагедията загинаха 16 души, а събитието се превърна в символ на това, което студентите – излезли незабавно на протест – възприемат като системна корупция в Сърбия при управлението на Вучич.
21-годишният Никола Малетич, студент по политология, се е намирал само на метри от мястото, когато навесът се е срутил. По думите му, липсата на лидер в протестното движение първоначално е била тактика, целяща да избегне вниманието на службите за сигурност, но впоследствие се е превърнала във въпрос на принцип.
Няколко души стоят тържествено, държейки големи венци от зелени листа и бели цветя. Погледите им са сведени надолу, а зад тях се вижда размитият силует на множество хора. Движението намери отзвук сред много хора извън университетските кампуси, които също бяха силно недоволни от корупцията. То излезе извън пределите на големите градове като столицата Белград – която отдавна е враждебно настроена към Вучич – и достигна до места, които дълго време са подкрепяли неговата управляваща партия.
Студентите изминаха стотици километри из Сърбия пеша и с велосипеди, посещавайки малки градове и отдалечени села, където опозиционните политици рядко са получавали подкрепа. Те разговаряха със земеделци, родители и пенсионери, и изслушваха хора, които са загубили вяра в политиката.
Подобни срещи спомогнаха за изграждането на национално движение.
Докато Вучич доминираше в репортажите на националните медии, студентите разчитаха на социалните мрежи и на нестандартна система за вземане на решения.
Радомир Сайчич, професор по химия и кандидат от „Студентската листа“, описва пленарните събрания като форма на „хоризонтална демокрация“. Процесът беше бавен и изискващ много усилия, но целенасочено беше проектиран така, че да няма единен център.
Пленарните събрания за избор на кандидати се провеждаха тайно – телефоните се оставяха отвън, а на потенциалните кандидати се даваха променящи се кодови имена, за да се предотврати изтичане на информация.
Студентите издигаха кандидатури, разпитваха кандидатите, проверяваха миналото им и ги подлагаха на гласуване. След това кандидатурите бяха разглеждани от университетски катедри в цяла Сърбия; за включване в окончателния списък беше необходима подкрепата на повече от половината от тях.
Всеки кандидат е бил помолен да подпише "обществени договори", с които се ангажира да спазва принципите и целите на движението.
Резултатът е, че макар "Студентската листа" да се състои от хора с различни възгледи, всички те са постигнали съгласие относно основната цел на управлението, посочва Петрович.
Все още не е ясно как ще се развият отношенията между студентите и избраните от тях кандидати, които са спечелили местата си. Остават трудни въпроси относно това какво ще се случи, ако избраните представители не са съгласни с движението, което ги е довело на власт. Студентите обаче се опасяват да дадат пълна свобода на действие на законодателите, тъй като се боят, че това може да създаде нов властови център извън техния контрол – подобно на вече утвърдените политически партии в Сърбия.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Изкуственият интелект се сбогува с големите обещания и влиза в ерата на отговорността
Джеф Къри: Ормуз е „проливът на Шрьодингер“
Близо 5 млн. битови сметки са платени през каналите на ОББ за първите девет месеца на 2026 г.
ЕС постави в "черния списък" най-богатата рускиня, банки и двете водещи рафинерии в Русия
Nvidia е под напрежение докато търси нов директор
Цените растат, хората се задъхват: "Работя на две места и пак не стигат парите"
Проверяват всички училища за отсъстващи ученици, МОН допуска сигнали до прокуратурата
ЕС одобри рекордно плащане от близо €8 млрд. за Украйна, средствата са обвързани с реформи
Централна прогноза
Милена и граничният полицай били в едно заведение преди трагедията в Драгоман
Кръвно свързаният с ЦСКА каза как "армейците" ще станат шампиони
Стилиян Петров към националите след 0:5: Вземете нещата в свои ръце!
Трансферна бомба: Холанд напуска Манчестър Сити за европейски колос!
Левски се чуди как да го изгони, а той играе титуляр за Камерун
Анчелоти не се трогна след загубата от Япония
НА ЖИВО: Естония – България 1:0. Националите ни все пак не допуснаха гол цели 8 минути
Любовен хороскоп за 16 – 22 ноември 2026
Седмична нумерологична прогноза за 16 – 22 ноември 2026
Пухкав кекс с орехи пекан и канела за Деня на християнското семейство
Поверия за 21 ноември – Вълча Богородица
Не дръжте яйцата на това място в хладилника – ето защо
Зодия Стрелец обича различното – 10 красиви идеи за маникюр (+Снимки)
Хората с аутизъм виждат филмите по различен начин
Здравословно и вкусно за вечеря: Колко полезна може да е дроб сармата?
Ролята на половите хормони в поддържане на сърдечно-съдово здраве
Как музиката влияе на успокояването на бебето?
Учредяват асоциация по андрология, която да въведе единни стандарти за спермограмата
ЕМА разширява употребата на биологична терапия при лупус
Пожелайте си нещо! Наблюдаваме максимума на метеорния поток Леониди
Децата и наркотиците: Съдия и бивш зависим разговаряха с варненски ученици
Какво време ни очаква във вторник?
Спипаха трима с дрога във Варна и Девня
28 пияни и дрогирани шофьори залови КАТ за ден
С пълно единодушие: Членовете на финансовата комисия одобриха бюджета на Варна за 2026 г.