Медведев май вече не иска да е момчето на Путин

Най-голямата страна в света се простира през 11 часови зони.

Хиляди километри лежат между Калининград на запад и Владивосток на изток.

Когато столицата се събужда сутрин за живот и московчани бързат за работа, слънцето в Магадан се спуска в морето, а работниците и чиновници в най-отдалечената провинция на Русия приключват деня.

Тази империя на гигантските разстояния изглежда неуправляема дори за най-силния господар на Кремъл.

Затова някога Владимир Путин отмени прякото избиране на губернаторите на провинциите – мощните регионални крале станаха твърде независими от Кремъл.

Политическото дете на Путин - президентът  Дмитри Медведев, се мъчи през втората година от мандата си да заздрави властта си в страната, пише Der Spiegel. Като почитател на технологиите, преодолява разстоянията по свой начин – с натискане на копче.

Чрез видеоконферентни връзки Медведев принуждава шефовете на регионите да рапортуват, седейки на бюрото си на хиляди километри от Москва.

Истинските му противници обаче са съвсем близо – министрите от правителството на Путин.

Те трябваше да разработят за Медведев концепция за модернизиране на държавните холдинги  - гигантските конгломерати от фирми, управлявани от доверени съратници на премиера Путин.

Срокът, поставен от президента, почти изтече – без резултат. Апаратът отсвири собствения си президент.

Правителството трябва да направи критерии, с които да се мери ефективността на работата на чиновниците и службите в Северен Кавказ, нареди миналата година Медведев.

Резултатът? Нула.

През втората година от мандата си Медведев е обявил 1753 мерки – 30% повече от когато и да било. Министерствата и службите обаче не прилагат и две трети от тях.

В средата на мандата равносметката на Медведев е доста постна. Президентът държа няколко забележителни речи, поиска модернизиране на руската икономика и правова държава. Наложи нов тон и дори осъди престъпленията на Сталин. Конкретните промени обаче са малко.

Поведението на чиновниците „граничи със саботаж“, коментира Игор Юргенс, стоящият близо до Медведев директор на либералния московски Институт за съвременно развитие.

Самият президент също изостри тона. От изпълнението на инструкциите му имало какво да се желае, заяви Медведев на конференция с членове на кабинета и губернатори.

Вместо това получавал „непрекъснато доклади от правителството, но не винаги съдържателни“, скръцна със зъби президентът. Много често били „тестове, които нищо не казват“.

„Който не изпълнява нарежданията ми, може да си ходи“, заплаши Медведев. Заплахата не е насочена директно срещу Владимир Путин, но срещу негови хора – високопоставени чиновници и министри.

Медведев сега изглежда по-самоуверен. Според социологически анкети почти е наваксал преднината в популярността на своя ментор. Според едно изследване 80% от руснаците подкрепят Путин, а 77% - Медведев.

За първи път му се отваря евентуална възможност да има собствена основа. В края на януари за първи път извънпарламентарната опозиция, водена от харизматичния бивш вицепремиер Борис Немцов, заедно с най-голямата опозиционна партия в парламента - комунистите, както и националистите около Владимир Жириновски, протестираха заедно. Обединени, те биха могли да разклатят монопола във властта на партията на Путин „Единна Русия“.

„Единна Русия – на боклука“ и „Господин президент, уволнете правителството“ - това пишеше на плакатите на демонстриращите.

„Елитът от „Ерата Путин“, министрите и шефовете на държавните холдинги нямат никакъв респект към Медведев“, обяснява Александър Рар, експерт от Германското дружество за външна политика.

Съпротивата срещу плановете на президента расте най-вече сред шефовете на държавните корпорации, водени от Сергей Чемесов, който се познава с Путин от годините им в КГБ в Източна Германия.

Съратникът на премиера създаде империя от повече от 400 фирми в държавния холдинг Ростехнологии.

Но Чемесов, който явно е толкова талантлив като мениджър, колкото и като шпионин, трябваше да затваря или да преструктурира завод след завод. В това число - най-големия автомобилен производител в Русия – Автоваз, където бяха уволнени повече от 25 000 работници, а продажбите паднаха наполовина.

От месеци Медведев е формирал фронт срещу Чемисов. Президентът иска мащабна приватизация, както и „преструктуриране или ликвидация“ на създадените от Путин гигантски, но неефективни държавни холдинги.

Въпреки това, държавният глава избягва да критикува директно ментора си. И при последното „дърпане на уши“ на правителството премиерът не присъстваше – по това време беше в командировка в чужбина.

„Ако се съди по поведението на Медведев, трябва да има сделка между него и Путин“, смята Александър Рар.

Каква е сделката - „Това не може да прецени никой - нито на Запад, нито в Русия. Това си го знаят само Медведев и Путин. И тази ситуация държи в несигурност целия руски елит.“