Светът през бурка

Франция е една от няколкото европейски страни, в които ислямските була, закриващи изцяло лицето, може да бъдат забранени съвсем скоро, пише ВВС.

В малък парк в Авинон, Кенза Драйдер, на 31 години, тича по неподдържания тенис корт и насърчава противника си, като размахва ракетата. Играта не би направила впечатление на никого, ако Кенза Драйдер не представляваше доста необичайна гледка.
 
Семплата й синя дреха стига до земята. На главата си има дълъг сив шал, покриващ косата и раменете. И най-впечатляващото от всичко е, че носи бурка, която покрива всичко, освен дълбоките й кафяви очи.

Госпожа Драйдер, родена във Франция в семейството на имигранти от Мароко, е една от малкото мюсюлманки във Франция, които носят бурка. Според официалната статистика те са не повече от 2000 от над 5 милиона мюсюлмани в страната. Но през последната година точно върху тях беше фокусиран дебатът за интеграцията на мюсюлманите и това какво означава да си французин.

Парламентарна комисия препоръча да се забрани забулване на лицето при ползването на обществени услуги – социални служби, болници, транспорт.  

Въпреки предупрежденията към правителството, че пълна забрана ще бъде незаконна, то планира да приеме закона, който ще наложи ограничение за носенето на бурка в близките седмици.

„Защо трябва да се връщаме към средновековни традиции“, пита Андре Жерен, председател на парламентарната комисия. „За мен було, което напълно покрива на лицето, е жена в подвижен ковчег“.

Жерен първи започна да говори открито за забраната на тези дрехи по времето, когато като кмет на предградие на Лион виждал все повече жени, които ги носят. Той е убеден, че го правят по нареждане на, както ги нарича, фундаменталисти.
 
„Тези жени са контролирани“, смята депутатът.

Кенза Драйдер се смее на подобни твърдения. Почивайки си на пейка в парка в Авиньон, майката на четири деца разказва как си купила своята бурка преди около 11 години. Дори не казала на мъжа си, докато не го сложила един ден, когато тръгнали на пазар.

„Той много добре знаеше, че не зависи от него дали ще излизам така“, разказва тя, спомняйки си как мъжът й реагирал с просто: „Окей, да тръгваме“. Оттогава тя носи никаб.  

Казва, че повечето жени, които носят бурка, са родени във Франция и сами са приели исляма. „Това е лично решение, тяхната свобода да направят това, което искат".

Аргументите срещу носенето на бурка не са само феминистки и не се отнасят само до статута на жената.

Никаб, казва водещата феминистка във философията Елизабет Бадентер, е „тотална противоположност на трите принципа на Френската репулика“.

Тези принципи – свобода, равенство, братство, са написани или издълбани на фасадата на всяка административна сграда.

„Криейки лицето си“, обяснява Бадентер, отпивайки от кафето в елегантния си парижки апартамент, „нарушаваш принципа за равенство. Тя, която крие лицето си, е в превъзхождаща позиция спрямо мен. Тя ме вижда, но отказва реципрочност“.

Освен това тук е и ревниво пазената във Франция идея за секуларизма – абсолютното разделяне на религията от държавата, кореняща се в революцията от 1789 година и закриляна от закона от векове.

„Можеш да имаш каквато си искаш религия“, казва  Бадентер, „но тя трябва да си стои в личната ти сфера“.

Проблемът е, че много френски мюсюлмани гледат на това не само като на отхвърляне на тяхната религия, но и като игнориране на съществуването им във Франция.

Предградията с висока концентрация на мюсюлмани от Северна Африка от поколения имат ниво на безработица далеч над средното за страната. Нивото на образование повсеместно е ниско, а бедността е истински проблем.

Според Кенза Драйдер „не чужденците не искат да се интегрират, а държавата не иска да ги интегрира – има голяма разлика“.

Тя, както и много други мюсюлмани, обвиняват правителството, че не успява да отговори на социалните и икономическите проблеми на новодошлите. И има послание към депутатите, които искат да я спрат да ходи забулена на определени публични места – няма да се подчини.

„Депутатите, които говорят за свобода, равенство, братство, не разбират истински Френската република“, казва тя, вече в апартамента си в Авиньон, където в присъствието само на семейството и други жени маха булото и прави вечеря на децата.

„Свобода означава свобода на съвестта и на себеизразяването. Равенство означава да не съдиш чужденеца, а братство означава подкрепа от французите към френските граждани“.

Думите й са знак за растящото предизвикателство пред дългогодишните ценности и принципи на Франция, след като все повече мюсюлмани пускат корени в страната. Бурката е само видимата страна на усилието да се дефинира какво вече означава да си французин.