Една руска шпионка за авторитетен учен. Ще стане ли размяната?

Анна Чапман – фаталната жена, която се озова в центъра на руско-американския шпионски скандал, вероятно ще се завърне в Москва този петък. Това е съобщил пред Руската служба на Би Би Си анонимен източник.

От своя страна руските власти би трябвало да освободят учения Игор Сутягин, осъден на 15 години лишаване от свобода заради държавна измяна в полза на САЩ.

Междувременно участникът в най-шумната размяна от времето на Студената война Владимир Буковски, когото през 1976 г. СССР размени за лидера на чилийските комунисти Луис Корвалан, даде интервю за Би Би Си за размяната на политически затворници и шпиони.

Как може да се случи размяната? Как се случи във вашия случай?

Традицията е много стара. Тя води началото си от размяната на военнопленници през всички времена. Постепенно това се е развило в цяла процедура, система, при която спецслужбите са разменяли свои заловени агенти – това е продължение на същата тази концепция за размяна на военнопленници.

По времето на Студената война този модел се разпространи и върху хора, непричастни към държавни действия: правозащитници, политически затворници, идеологически противници на режима.

Размяната на военнопленници поне се урежда от Женевската конвенция. Нас никакви конвенции не ни засягаха. Всичко се правеше по инициатива на държавите, по правило задкулисно, (водеха се) преговори и те са решавали как да се направи това.

Това, което се случва сега, е много странно, тъй като това е извън контекста дори на Студената война. Сегашните отношения между Русия и Америка изобщо не могат да бъдат определени като студена война - няма никакво особено напрежение, никакъв реален конфликт няма и затова тази размяна е напълно алогична.

Появява се усещането, че биват разменяни онези, от които искат да се избавят, грубо казано. Тоест, като че ли си помагат един на друг да бъде разрешен неприятният въпрос.

Сутягин беше обвинен невярно в шпионаж, макар че не е имал допуск до никакви тайни и тази работа, за която го съдиха, се основава на открити източници, там изобщо няма шпионаж.

КГБ тогава имаше задачата да сплаши обществото, за да бъдат прекратени и поставени под контрол тези широки и неконтролируеми контакти със Запада. Така делото на Сутягин беше измислено точно за това, за да бъдат сплашени всички.

Казват, че Сутягин сега ще отиде във Великобритания. Означава ли това, че Лондон му е издал всички документи – виза и подобни?

Ако той пристигне във Великобритания, то като минимум трябва да му издадат виза. Без виза гражданите на Русия не могат да идват тук. Но както разбирам, самата процедура по размяната или освобождаването трябва да стане във Виена.

Такива съобщения имаше в печата и това казаха на пресконференцията адвокатите. Затова самата процедура по размяната няма да стане в Англия и самата Англия не участва в тази сделка.

Изобщо цялата тази история е много странна. Някак си извън контекста. Ние всъщност нищо не знаем: колко души ще бъдат разменени, за кого, какъв е мотивът за това? Много трудно ни е да разберем всичко това и то изглежда малко абсурдно.

Това, което е логично – англичаните нямат абсолютно никакво отношение към това. Това не са техни хора – нито едните, нито другите, защо да отиват на това? Отношенията на Англия с Русия не са много добри, така че е разбираемо, че това съвършено не им трябва. Да издадат виза – да, виза могат, естествено, да издадат.

Във вашия случай как се случи това?

Нас никой за нищо не ни информира и за нищо не ни пита. Тук, както разбирам, властите са оказали някакъв натиск върху Сутягин, така че той да признае нещо и с нещо да се съгласи. При нас нямаше такъв разговор, никой за нищо не ни пита. Ние изобщо не знаехме какво се случва. Нас просто ни откарваха от мястото, където излежавахме присъдата, по правило в Москва, в Лефортово, а оттам отвеждаха някого нанякъде.

В моя случай аз само пренощувах в Лефортово, без абсолютно нищо да знам, нищо не ми съобщиха, на сутринта вече разбрах и научих какво се случва. Когато вече ме качиха в самолета с белезниците, за това ми каза майка ми, която заедно със сестра ми със същия самолет екстрадираха в чужбина.

Самолетът излетя от военна база, самолетът беше правителствен, празен и освен нас в него бяха няколко цивилни офицери. Както се оказа по-късно, това са били офицери от групата „Алфа“. Това е написано в официалната им история, че това е била първата им операция.

Което е достатъчно смешно: защо да бъде използвана групата „Алфа“ - тоест антитерористична група, добре тренирана и т.н., за нашето извеждане в чужбина? По онова време бях 59 кг. Всеки здрав мъж можеше да ме вземе под мишница и да ме изнесе, нямах никакви сили.

Знаехте ли, че летите за Великобритания?

Не, а и не за Великобритания заминахме първо. Размениха ни в Швейцария.

Размяната стана на летището в Цюрих и Великобритания нямаше нищо общо с това. По-късно, когато видях секретните документи на ЦК (Централния комитет), включително и за моята размяна, се оказа, че преговорите са били водени повече от година между Чили и СССР с посредничеството на Държавния департамент на САЩ, тъй като в момента между Чили и СССР нямаше дипломатически отношения.

От СССР много силно настояваха това да не бъде обявено като размяна. Това да бъде, както те пишат, едновременно освобождаване, което е, както се казва, трудно различимо. Но поради това преговорите са се водели много дълго, тъй като нито една страна не се е съгласявала да посредничи, ако размяната не стане под неин контрол.

А и наистина, ако мен ме освободят някъде във Франкфурт, а Корвалан – в Женева, кой ще носи отговорност за това, че двете страни са изпълнили задълженията си?

Швейцарците, които са били помолени да бъдат посредници, са настоявали всичко да стане на едно място. Наречете го, както искате – размяна, освобождаване, швейцарците не са се интересували от това.

Тъй като те като посредници отговарят за размяната, те трябва да контролират ситуацията. И така и стана: самолетите кацнаха, бяха обкръжени от швейцарската армия и пристигнаха тримата посланици с колите си: съветският, чилийският и американският.

Съветският посланик ни взе от съветския самолет при себе си в колата, американецът взе Корвалан с жена му от чилийците и го откара на съветския самолет. А след това се приближи до съветската кола, взе ни и ни откара на летището. Така стана размяната. Сложността беше в това да се избегне моментът да се срещнем с Корвалан. За да се изключи този момент, беше измислена такава нелепа процедура.

От какво ще живее Сутягин в чужбина?

Това е много добър въпрос. Мен много добре ме познаваха в чужбина. Тук имах много приятели и аз пристигнах не на празно място. При мен буквално същия ден в Цюрих пристигнаха около 20 наши приятели, които вече живееха в чужбина. И те ми помогнаха, и някакви обществени организации помогнаха.

А какво ще прави Сутягин, нямам представа. Никой в Англия не знае, че той ще пристигне. Погледнах днес английските вестници и никъде нищо. Тук никой не е в течение.