От Цариброд до София – с градския транспорт

В сръбския Димитровград никой за себе си не казва, че е димитровградчанин - всички, и българи, и сърби, и югославяни казват, че са царибродчани, пише сръбският вестник „Блиц“.

Името на града – Цариброд за първи път се споменава в писмени източници от времето на османското владичество.

Местните инициативи за провеждане на референдум за връщане на името на града, наречен в чест на Георги Димитров,  засега са безуспешни.

Цариброд, който е един от центровете на българското малцинство в Сърбия, се намира на около 90 км от Ниш и на само 60 км от София, а ГКПП „Градина“ /“Калотина“ от бълг. страна/ е на само 2-3 км, пише още „Блиц“.

Българите в Цариброд са около 6 000, сърбите – около 3 000, а самоопределилите се като югославяни или неопределили се – 2 000. Населението на общината е 12 000 души, а на града – 7 000.

Приказките на сръбските политици за привличане на чужди инвестиции в района на Цариброд тук не се потвърждават.

До София и големите й магазини от Цариброд се стига практически с градския транспорт, пише изданието.

Царибродчани повече вярват на очите си, отколкото на сръбския министър на търговията Слободан Милосавлевич и купуват дрехи от България, защото са много по-евтини.

Хората пък от България купуват в Сърбия месо и цветя. Месарници в Цариброд има на всеки 50 м, а между тях – саксии. Защо цветята са по-евтини там, никой не може да каже.

Само че от рози не се живее – броят на заетите в общината намалява и е значително под средното равнище за Сърбия.

Васил Велчев, заместник-кмет на общината, казва, че големи усилия и средства се влагат в животновъдството. Общината обхваща и склоновете на Стара планина и там има пасища, от които идва и прочутото сирене.

В планината виждат и шансове за развитие на туризма, особено ако наистина се реализират ски-пистите и хотелите, за които от години се говори.

Най-вероятни обаче изглеждат шансовете, които дава строителството на източното разклонение на европейския коридор Х.

„Блиц“ припомня, че на Нешков връх край Цариброд се намира паметникът-костница, в който са погребани тленните останки на загинали и български, и сръбски войници по време на Сръбско-българската война (1885 г.)

Паметникът е тържествено открит на 6 май 1887 г. Днес и сърбите, и българите го наричат „паметник“, макар че думата на сръбски е „споменик“, пише „Блиц“.

До 1920 г. Цариброд е център на околия в Царство България. Според Ньойския договор 1919 г. град Цариброд е предаден на Кралство Югославия заедно с останалата част на Западните покрайнини.