Изтичане, изтичане, колко да е изтичане

Когато над 90 000 поверителни документа, свързани с войната в Афганистан, се появиха в интернет, първоначалната истерия беше на подобаващо ниво – застрашена национална сигурност на САЩ и натовските им съюзници, усложняване и застрашаване на мисията на международните сили в Афганистан и т.н.

Щетите за мъчителната операция в централноазиатската държава обаче не се оказват чак толкова апокалиптични. Както самият Барак Обама обяви, „тези документи не разкриват нови проблеми”. Американският президент дори побърза да обърне нещата в полза на рекламираната от неговата администрация нова стратегия в Афганистан, чието начало практически съвпада с най-пресните по дата разкрития (края на миналата година).  

„Тези документи посочват именно тези трудности, заради които миналата есен се наложи да преразгледам изцяло нашата политика по отношение на конфликта”, посочи Обама и доста технично се опита да отиграе появата на секретни данни в публичното пространство.

Разбира се, самият президент е длъжен да направи подобно изявление, особено в тази критична за цялата натовска мисия година. Но все пак, предвид изнесените факти, може да се каже, че „изтичането” в никакъв случай не е чак фатално за стратегията в Афганистан.

Всъщност най-неприятен за Обама и другите световни лидери, включили се в борбата с талибаните, е ефектът сред обществото, а не на бойното поле.

След скандалното уволнение на главнокомандващия силите на САЩ и НАТО в Афганистан ген. Стенли Маккристъл само преди месец, ново мощно информационно сътресение със сигурност ще дойде в повече на и без това песимистично настроените за смисъла на войната хора от двете страни на Атлантика.

Всеки, който си направи труда да прегледа дори малка част от документите, изнесени в Wikileaks, може да разбере, че войната в Афганистан в действителност е много по-сложна и много по-далеч от краен успех, отколкото ни я представят.

Нешлифованият, груб (но чист) вариант на това, което се случва в талибанския бастион, е истината, която искат да ни спестят. Но истина, която в една или друга степен се е просмуквала и досега.

Например проливането на „цивилна” кръв. И неговото прикриване. От Wikileaks научихме за много неспоменати инциденти, при които невинни животи са отнети от американски, френски или полски куршуми и ракети.

Тези убийства, волни или не, неминуемо засилват подкрепата за талибаните сред афганистанското население. А за всички командири от НАТО е ясно, че без съдействието на местното население, талибаните не могат да бъдат сломени.

Неслучайно вече споменатият ген. Маккристъл определи защитата на цивилното население като основен свой приоритет.

Тъкмо затова обаче едва ли разкритията, че силите на алианса са спестили някои новини за обстрелване погрешка на сватба например, идват като гръм от ясно небе. Въпреки това неминуемо ще имат силно отражение в общественото мнение на Запад.

На пръв поглед смущаващи са и множеството разузнавателни данни, свързващи пакистанските тайни служби с талибаните. Но и това не е нещо ново.

Все пак талибанският режим се ползва с твърдата подкрепа на Пакистан в разцвета си в периода 1994–2001 година. Логично е да са запазени близки контакти, и то на високо ниво. Освен това почти всички „разкрития” са дело на афганистанските служби, които определено не таят топли чувства към югоизточните си съседи.

Що се отнася до спецотряда за „мокри” поръчки Taskforce 373, това е може би най-малката изненада от всички 91 000 секретни документи. Каква изненада е това, че американците имат група командоси, която действа под прикритие и единствената й цел е като в песен на „Металика“ – търсене и унищожаване на високопоставени талибани?

Като стана въпрос за изненади, най-голямата определено е фактът, че сред документите има сведения, свързани с местонахождението и дейността на терорист № 1 Осама бен Ладен. Вашингтон твърди, че от години няма информация за идеолога на „Ал Кайда”.

Оказва се, че американското разузнаване е установило присъствие на Осама на тайна среща в Куета, Пакистан през август 2006 година. Срещата, включваща и лидера на талибаните Мулла Омар, била за организация на терористичните удари в Афганистан.  
 
Ето че знаят нещо за Бен Ладен, но крият! Все пак новината, че терористичният „мозък”, поел отговорността за сриването на кулите близнаци, продължава да крои планове за атентати, не е особено оптимистична.

Всъщност новините от Афганистан (почти) никога не са оптимистични...