Изгонване на духовете от крадени булки в Чечения

Десетки коли са паркирани отпред. Тълпа се е събрала на тротоара и всеки се мъчи да мине през металната врата. В двора жени пълнят шишета с вода, благословена от имама. Когато събувам обувките си, забелязвам мраморна табела на стената: „Няма болка, която Аллах не може да изцели“, разказва Луси Аш от ВВС.

Вътре цели семейства са се разположили по дивани. Има много разплакани лица. Мъже крачат напред-назад. Изглежда като чакалня на нормална болница, докато едно момиче не започва да пищи в конвулсии. Мъж я вдига и я изнася в съседно помещение. 

Смразяващи кръвта писъци се чуват зад матирана стъклена врата, но никой не обръща внимание. Постепенно ги заглушават заклинания от Корана. Повечето от пациентите тук са млади жени и много от тях страдат от психически разстройства, след като са били принудени насила да се омъжат. Те са доведени тук, за да бъдат подложени на екзорсизъм и да се превърнат в чеченската версия на добра съпруга. 

Центърът за ислямска медицина е впечатляваща сграда от червени тухли близо до центъра на Грозни. Преди била щабквартира на чеченския военачалник Шамил Басаев – враг №1 на Русия и човекът, планирал и провел взимането на заложници в училището в Беслан през 2004 година.

Както много други сгради в Грозни на центъра е направен скъп ремонт. Две войни за независимост от Русия оставиха от чеченската столица само руини. След прекратяването на огъня Кремъл изля пари в програма за реконструкция и главната улица, преименувана на „Путин авеню“, сега е неузнаваема с кафенета на тротоара, дизайнерски магазини и суши барове.

Рамзан Кадиров, президент на някога бунтовническата република, обаче построи и впечатляваща мюсюлманска инфраструктура – една от най-големите джамии в света, религиозни училища и Ислямски университет. Медицинският център се управлява от личния лекар на Кадиров. Твърди се, че през първата година от съществуването му са излекувани 60 000 души с „психично-неврологични заболявания“.

След 15 години война в Чечения не липсват хора с травматични проблеми.

Навремето Кадиров воюваше срещу руснаците, но сега е главният им съюзник в това да се държи под похлупак напрежението в Северен Кавказ. За отплата Кремъл си затваря очите за обвиненията за мъчения и насилие от неговите лични милиции. Кадиров рутинно отрича подобни неща.

Администрацията му отрича също, че чеченският лидер поставя ислямския закон над руския. На практика обаче е свободен да прилага своята версия на това, което той нарича „традиционен чеченски Ислям“.

Имами, за които се прецени, че не са лоялни на режима, се отстраняват безцеремонно. Банди от облечени в черно мъже от новооткрития Център за духовно и морално образование ходят по улиците и обясняват на минувачите за злото от алкохола и за вярното дете на Исляма.

Младежи, обвинени, че гравитират около групи, противни на режима, изчезват от леглата им посред нощ и никой повече не ги вижда. Роднините им ги арестуват, а домовете им се изгарят до основи.

Жените също са засегнати от реформите на Кадиров. През 2007 година, в нарушение на руското законодателство, той издаде указ, с който се забранява влизането на момичета без забрадки в училища, университети и обществени сгради. От юни неидентифицирани мъже с оръжия за пейнтбол се въртят с коли из центъра на Грозни и стрелят срещу момичета с непокрити глави.

По държавната телевизия Кадиров каза, че не знае кой е отговорен за това, но „като ги открия, ще ги поздравя“.

Когато срещнах чеченския президент на футболен стадион в столицата миналото лято, той ми каза: „Жените са толкова по-интересни, когато са покрити“. Официалните лица почти се усмихваха насърчително, когато Кадиров се похвали, че чеченският мъж може да има „втора, трета и четвърта съпруга“, и тази полигамия, незаконна по руския закон, е най-добрият начин да се възроди неговата опустошена от войната република.

Според някои данни една от пет сватби в Чечения започва с това, че момичето е грабнато на улицата и натикано в кола с бъдещия младоженец и приятелите му. Интернет е пълен със записи на такива „кражби на булки“ на фона на романтична музика.

В повечето случаи  момичето е притиснато да се омъжи за похитителя си, за да спаси честта на семейството си и да се избегне кървава вражда между фамилиите. Някои се примиряват със съдбата си и изненадващо имат добри семейства. За други обаче случаят не е такъв.

Липкан Базаева, която ръководи организация, наречена „Женско достойнство“, разказва, че булките често са водени при имам от свекървите си, които смятат, че ги е обладал зъл дух или „джин“.

„Само си представете – синът й е откраднал момичето, което харесва, и се е оженил за него. Това, което те искат, е хубаво, тихо, работливо момиче вкъщи, а не някоя, която е потисната още със събуждането сутрин и вечер е в истерия. Затова ги водят при моллата“.

Молла Маирбек Юсупов е дребен брадат мъж, облечен в зелена хирургическа престилка и шапчица. Изглежда ми мил, говори меко, докато не го виждам да работи. Пациентката лежи с вързани очи по гръб, облечена с дълга роба на цветя. Маирбек започва да крещи в ухото й строфи от Корана и да я удря с къса пръчка. „Тя не усеща болка. Бием джина, не пациента“, казва той.

Жената, малко над 20, ръмжи: „Млъкни! Остави ме!“ Маирбек твърди, че този странен глас принадлежи на джина, който я е обладал, и крещи: „Махни ноктите си от тази жена. Не те ли е срам? Отивай си! Напусни тялото й както миналия път – през пръстите на краката“.

С безизразно лице Маирбек обяснява, че джинът в това момиче е на 340 години. Не е бил мюсюлманин, бил руснак на име Андрей и се влюбил в жертвата си. Джинът бил толкова ревнив, че я накарал да напусне съпруга си. „Беше труден случай“, добавя. Това е седмият път, в който се занимава със същата пациентка.

По-късно говорих с лелята на момичето, която също присъства на изгонването на духа. Тя ми разказа, че племенницата й била открадната, когато била на 16 години, и оттогава е минала през два развода.

„През цялото време иска да е сама. Не иска да говори или да вижда никого. Нищо не я прави щастлива“.

Отчаяната фамилия на момичето се надява докторите в Центъра да я превърнат в покорна съпруга, за да могат да я омъжат отново.

Няколко дни по-късно срещнах Марият, друга пациентка. Тя също била открадната, но се оказало, че похитителят й вече е женен за друга жена. Сега е убедена, че първата съпруга я е проклела и й е пратила два джина. Ако се раздели със съпруга си, Марият ще загуби сина си.

Според чеченската традиция след развод децата се отглеждат от съпруга и роднините му. Почти няма случаи, в които бившите съпруги да са получили попечителството върху децата, въпреки че това им е гарантирано от руския закон. Смята се за позорно да се обърнеш към съд.

Попитах Маирбек дали винаги вини джиновете за брачните проблеми. Може би, предположих, някои жени са травматизирани от това да бъдат отвлечени и принудени насила да се омъжат или да изгубят децата си.

Маирбек ме поглежда презрително: „Имаме толкова много млади момичета с този проблем. Имах днес пациентка, чийто джин й казал, че трябва да се разведе, че съпругът й не я обича и тя не трябва да търпи нещастен брак заради децата. Но това е само джинът и ние трябва да сложим край на това“.

Каквото и да мисля за методите му, Маирбек не ми изглежда садист. Това, което ме шокира, е готовността на пациентите е близките им да приемат подобно лечение и дори да се връщат.

Терапията е начин да приемат или поне да се примирят с това, което се е случило, но е най-вече израз на безсилието им. Трагедията на тези жени е, че няма къде да отидат.