10 г. след Милошевич: Хора от миналото в настоящето

Изминаха 10 години, откакто на 5 октомври 2000 г. след големи демонстрации в Белград Слободан Милошевич беше свален от власт. По този повод сръбският вестник “Блиц” публикува следния материал:

Биха ни, лъгаха ни и ни ограбваха безнаказано – това е най-силното впечатление на мнозинство граждани на Сърбия десет години след октомврийските промени.

Тези, които ни налагаха с тоягите и ни заливаха с водни струи, обираха ни чрез банките пирамиди и ни призоваваха на война, които преследваха и провеждаха хайки срещу инакомислещите, убиваха журналисти и опропастиха тази държава, днес са свободни граждани на една уж демократична държава. От никого не беше потърсена отговорност за престъпленията.

Знаят се хората, които ни пребиваха, тормозеха, пресрещаха тогавашните опозиционери и командваха танковете, с които на 9 март се разправиха с протестиращите. И пак няма отговорни. Не са открити и убийците на журналисти. Дори доскоро не искаха да “приемат”, че Дада Вуясинович е убита, а от убийството на Славко Чурувия мнозина от тези на власт и извън нея се възползваха само за да трупат точки – политически и професионални.

“От никого не беше потърсена отговорност защо 5 октомври (на 5 октомври 2000 г. Милошевич беше свален от власт) беше извършен заедно с онези, които арестуваха и преследваха. Известно е, че чак до смъртта на Зоран Джинджич героите на 5 октомври бяха Легия (Милорад Улемек-Легия, бивш шеф на червените барети, сега излежава 40-годишна присъда за убийството на премиера Джинджич) и неговото подразделение на смъртта, което участваше във всички арести, преследвания и убийства на хора от опозицията.

Не искаха да го отстранят от работа, нито да го арестуват, макар че Сръбското движение за обновление поиска това. Раде Маркович също така не беше отстранен от шефския пост в Държавна сигурност, както и Небойша Павкович, началник на Генщаба на армията на Милошевич.

Всички те дълго време останаха на поста си и при новото, демократично правителство. Този период трябва да се демистифицира и обективно да бъде оценен като голямата и фатална грешка на демократичната опозиция", казва Даница Драшкович.

Тя и днес се чувства както по времето на диктатурата на Слободан Милошевич.

“Продължавам да съм жертва, продължавам да бъда преследвана и санатизирана заедно със семейството си и партията си. Нямам сили да се преборя с нереформираната Държавна сигурност, с хора от отминали времена, които днес се ползват от защитата на сегашната власт и не отговарят за онова, което са вършили. Отново виждаме на разни постове същите хора, които виждахме и по онова време, слушаме същите приказки и като че сме се върнали десет години назад”, казва Даница Драшкович.

Тя изтъква, че за това положение са отговорни управляващите партии, преди всичко Демократическата партия и Демократическата партия на Сърбия, които уж направиха 5 октомври, а всъщност продължават политиката на Милошевич и до днес.

Без да им бъде потърсена каквато и да е отговорност, се измъкнаха и всички онези, които ни призоваваха на война, които с помощта на най-мръсна пропаганда и безочливи лъжи наемаха “доброволци” от телевизионния екран и манипулираха медиите за целите на великосръбската идея.

Лустрацията, която ни обещаваха, никога не беше извършена. Затова са на свобода и юмруците на политиката на Милошевич. Те са на власт, в университетите и институтите, в правосъдието, полицията и здравеопазването... И съдиите, които участваха в изборните кражби (на гласове), и днес раздават правосъдие.

“Като че се стигна до голямо разминаване между правото и правосъдието, действителността и законите, политиката и върховенството на закона и когато се оказах в ситуация да се приемат незаконни решения, разбрах, че съдилищата са се превърнали в инструмент на изпълнителната власт и съдиите трябва да се организират в защита на независимостта и съдийската етика. Боя се, че и след промените от 2000 г. нищо не се е променило в поданическия манталитет”, казва Йелисавета Василич, бивш съдия от Върховния съд и член на Съвета за борба с корупцията.

Няма отговорни и за всеобщото ограбване на държавата и изнасянето на милиарди в Кипър. За разлика от 2400 членове на движението “Отпор”, които само от месец май до септември 2000 г. бяха задържани без действителни причини, никой не беше “преслушан” за преднамереното обезценяване на валутата, незапомнената инфлация или създаването на банките пирамиди, чрез които от гражданите бяха откраднати и последните им спестявания.

“В днешна Сърбия на “хармонията и помирението” 5 октомври е неудобна дата, защото до голяма степен беше сложен знак на равенство между жертвите и палачите. Няма отговорни за хиперинфлацията и голямото ограбване на народа чрез “икономиката на деструкция”. От друга страна, мнозинството в Сърбия подкрепи военната политика на Милошевич, войната трябваше някак си да се финансира и инфлационният данък се наложи като най-ефикасното решение”, казва икономистът Александър Стеванович от Центъра за свободен пазар.

Той посочва, че е имало опити за търсене на съдебна отговорност от жертвените агнета в случая с Югоскандик и Дафимент банка, а днес вече никого не интересува къде са отишли 120 милиона марки, за които се знае, че са отишли в Кипър.

“За това днес не се говори много, защото тези пари вероятно вече са върнати в страната чрез приватизацията. Трудно е да се говори в полза на революционната правда, за която си мечтаеха мнозина граждани на Сърбия, които никога не подкрепиха режима на Милошевич. По същество това още повече ще унищожи икономиката. Особен проблем представлява това, че системата, а и хората в нея, все повече приличат на онези от 90-те години”, заключава Стеванович. 

Няма приключили съдебни дела срещу Михаил Кертес, чиято роля в митническите злоупотреби многократно е била изтъквана от компетентни лица, както и срещу 16 министри на Милошевич, за които в началото на “демократичното време” в Сърбия помпозно беше заявено, че ще им бъде потърсена наказателна отговорност.

“Това може да означава, че така наречената политическа класа, освен когато се надпреварва за власт и постове, е единна по отношение на всички други опасности и преди всичко опасността от независимото правосъдие. В това отношение съществува специфична солидарност сред политиците. Тя гарантира, че грешките, които правят в момента, ще им бъдат опростени, както те са опростили грешките на своите предшественици”, каза неотдавна за вестника Слободан Белянски, адвокат от Агенцията за борба с корупцията.

А всичко това бяха обещания на демократичните власти в годините, когато на наш гръб извоюваха победи. Бяха и си остават празни обещания, заключава “Блиц”.