Кръстопът на вдъхновените

София, Своге и Ихтиман ви очакват за едно вдъхновено пътешествие по стъпките на светци и велики владетели.

Като голям средновековен град, Средец (старото име на София) е имал сериозно влияние върху икономическото и политическото развитие на България. По време на Второто българско царство градът е бил митрополитски център с множество църкви и сериозно духовно присъствие. През този период голям брой манастири били основани в покрайнините на града – някои изследователи смятат, че броят им е бил над 100, други сочат около 50. Повечето от тях били разположени по склоновете на околните планини – Витоша, Лозенска, Стара планина, Плана. Не били изключение и такива, разположени в полето. Това спонтанно съсредоточаване на духовни обители просъществувало векове наред и е наречено Софийска Мала света гора, по подобие на Атонския полуостров в Гърция и неговите манастири.

Част от манастирите на Софийската Света гора са успели да се съхранят до наши дни, устояли са на петвековното османско владичество, кърджалийски набези, бедствия и природни катаклизми. Повечето манастири от епохата на Първото и Второто българско царство са основани по склоновете на планините, опасващи Софийското поле.

Изградени, за да поддържат българския дух и традиции, дали поле за изява и съхранили впечатляващи произведения на средновековното изкуство, многократно разрушавани и възстановявани, храмовете и манастирите в туристическия регион София – Ихтиман – Своге са все още едни от най-забележителните паметници на културата, привличащи със своята история туристи от страната и чужбина. Съхранените манастири, част от комплекса Софийска Мала света гора, разположени по протежението на Витоша и съседните й планини, са естествен пристан на стремежа към близко съприкосновение с духовното.