Войната на Австралия срещу ему: как войници с картечници загубиха битката срещу 20 000 птици

"Великата война с ему" е придобила собствен живот като история, която се подиграва на Австралия, но е съмнително, че която и да е друга държава би могла да се справи по-добре при тези обстоятелства. Много неизвестни любители на любопитни факти са чували за Великата война с ему, при която правителството на Австралия обявява всеобща война на огромно ято мародерстващи безлетящи птици, заплашващи селското ѝ стопанство, и не успява да ги победи. Това описание е технически точно и въпреки че е непълно и липсва контекст, то е забавна история. В края на краищата, кой някога е чувал за държава, която губи война от птица? Числата дават известен контекст за това защо австралийците се провалят. През ноември 1932 г. 20 000 ему осуетяват усилията на трима – бройте ги, трима – австралийски войници, въоръжени с две леки картечници Lewis, да спрат разрушителната миграция на птиците в "Пшеничния пояс" на Западна Австралия, пише за TNI Уилям Лоусън, военен историк. 

Защо емутата нахлуха в Западна Австралия

След Първата световна война австралийското правителство се стреми да обработва предимно безплодна Западна Австралия, като предоставя земеделска земя на завръщащите се войници. Усилията са съсредоточени около крайбрежния град Пърт на слабо населеното западно крайбрежие на Австралия, където земята е евтина и изобилна. Новите фермери започват да напояват и засаждат пшеница, давайки името на региона. Те построяват огради за диви животни, за да държат вездесъщите австралийски зайци и динго далеч от реколтата им. Нещата вървят добре, докато Голямата депресия не причинява рязък спад на цените на пшеницата, което силно засегна фермерите. Правителството предлага субсидии, но не успява да ги изпълни. Тъй като парите на фермерите стават все по-ограничени и финансовите загуби от животинската дейност намаляват, оградите се рушат. След това, през 1932 г., сушата във вътрешността на Австралия причинява нов проблем: орди от емута, безкрили птици, родом от Австралия, се придвижват към брега, за да намерят прехрана. Това се е случвало и преди, но в края на 1932 г. птиците откриват нещо ново: обширни, добре напоявани пшенични полета, където преди няколко години е имало само пустинни храсталаци.

Емутата са интелигентни птици и около 20 000 от тях се спускат върху полетата на австралийците, прониквайки през лошо поддържаните огради и угощавайки се с пшеницата. Това, което е останало от стъпканите огради, вече не може да държи навън зайците и дингото, които допринасят за касапницата. Фермерите достигат точката на пречупване. Те не могат сами да се преборят с емутата и другите диви животни, затова се обръщат към правителството. Но вместо да поискат помощ от Министерството на земеделието, те отиват директно при министъра на отбраната сър Джордж Пиърс, молейки го за картечници, за да унищожат заплахата.

Австралия (донякъде) изпраща армия срещу емутата

Пиърс вижда възможност да помогне на фермерите, като същевременно укрепва имиджа на армията във време на национални трудности. Но той, както всички останали, не разбира проблема и драстично подценява емутата. За да се бори с птиците – които отново наброяват около 20 000 според съвременните оценки – Пиърс изпраща един офицер, на име майор Гуинед Първес Уин-Обри Мередит, и двама редници, сержант С. Макмъри и Гънър Дж. О'Халоран. Тримата разполагали с армейски камион и две леки картечници "Луис". Тримата мъже започват своята "война" срещу емутата на 2 ноември 1932 г. Какво би могло да се обърка? Много, ако се вземе предвид ситуацията. Първо, емутата са разпръснати на стотици квадратни мили и са много мобилни. Емутата редовно изминават до 15 мили на ден, докато се скитат в търсене на храна. Те могат също така да тичат с до 30 мили в час на дълги разстояния или 55 мили в час на изблици. Мередит и хората му не са били никъде близо до тази мобилност; те са действали от камион в райони без пътища и не са познавали добре провинцията.

Второ, както може да се очаква, тримата войници бяха обучени да се бият с хора, а не с животни. Те се бяха подготвили за конфликт в стила на Западния фронт от Първата световна война, с установени огневи полета и относително концентриран враг, който нямаше мобилност. Емутата бяха концентрирани... поне в началото. Но след като войниците откриха огън, те се разпръснаха, разпръсквайки се на малки групи с висока скорост. Двама войници с картечници не бяха екипирани или обучени за този сценарий.

Трето, преследването между ему и камион беше по същество безполезно. Дори една добре планирана засада край водопой се провали, когато картечница „Люис“ засече след едва няколко изстрела – резултатът бе единствено разпръскването на около хиляда емута, намиращи се в обсега.

На четвърто място, войниците не са ловци нито специалисти по управление на дивата природа, а картечниците са крайно неподходящи оръжия за лов. Уменията и задачите в двата случая са коренно различни. Ситуацията се усложняваше и от факта, че емутата можеха да понесат няколко попадения от картечен огън и въпреки това да продължат да тичат.  Интелигентните емута с времето се адаптираха. Те започнаха да се хранят на по-малки и по-разпръснати групи, като една от птиците изпълняваше ролята на наблюдател и предупреждаваше останалите при поява на заплаха. Австралийската преса ги оприличи на „генерали“, които бдят над своите подчинени. „Изглежда, че всяко ято вече си има собствен водач“, отбелязва военен наблюдател. „Едра птица с черни пера, висока цели шест фута (около 180 см), която стои на пост, докато събратята ѝ вършат своята разрушителна работа, и ги предупреждава, когато се приближаваме.“

Към края на първия етап от "лова" на 8 ноември, Мередит и хората му са унищожили няколкостотин птици, изразходвайки за целта по-голямата част от предвидените 10 000 патрона. Те прекратяват операцията, изтъквайки нейната безсмисленост, но седмица по-късно Пиърс ги изпраща обратно, след като фермерите настояват за по-нататъшни действия. Тримата войници упорито продължават лова още няколко седмици, като елиминират средно по около 100 птици на седмица. До началото на декември броят на потвърдените убити емута достига 986 – около 5 процента от общия им брой преди началото на "войната". Това обаче е неефективна и отнемаща много време дейност, затова Мередит отново се оттегля – този път окончателно. При темпо от 100 птици седмично, на тримата войници биха им били нужни години – чак до 1936 г. – за да приключат задачата. В крайна сметка Австралия започна да плаща на фермерите, за да отстрелват емута. Когато новината за провала се разчу, Пиърс стана обект на обществени подигравки. Министърът на отбраната беше изпратил снимачен екип, който да документира цялата операция с цел популяризиране. Ефектът обаче беше точно обратният – подигравките заваляха не само от страна на австралийците, но и от целия свят. На 19 ноември австралийският Сенат призова Пиърс да даде показания и отправи въпроса дали не може да се намери по-ефективен и хуманен начин за справяне с емутата. Пиърс защити действията си, като заяви, че онези, които не познават добре страната, в която се срещат емутата, не биха могли да си представят какви огромни щети могат да нанесат тези птици. Преценката на Пиърс несъмнено беше правилна, но също толкова прави бяха и сенаторите, които го разпитваха. Трябваше да има по-добър начин.

В крайна сметка правителството въведе много по-ефективен метод за ограничаване на популацията на емутата: система за парични възнаграждения (награди). Всеки, който представи мъртво ему на властите, можеше да получи малка сума пари. Предвид спецификата на Западна Австралия, много от фермерите бяха бивши военни, а почти всеки притежаваше пушка, подходяща за лов. Фермерите започнаха да патрулират в собствените си земи, често си помагаха взаимно и сами се справиха с проблема. Резултатите бяха много по-добри от тези на военната кампания: през първите шест месеца след въвеждането на системата през 1934 г. бяха изплатени възнаграждения за повече от 57 000 емута.

Днес емутата са защитен вид в Австралия, а популацията им е стабилна и играе жизненоважна роля в сложната екосистема на континента. Здрави стоманени огради предпазват земеделските земи от набезите на птиците, което прави съвместното съществуване възможно.

„Голямата война с емутата“, въпреки гръмкото си име, не беше чак толкова „голяма“. А и едва ли може да се нарече истинска война, като се има предвид, че австралийската армия изпраща само трима войници. Ако от това може да се извлече някакъв урок, то той вероятно е, че чуковете (или картечниците) невинаги са правилното решение – особено когато става въпрос за природата. Понякога няколко умело използвани скалпела вършат работата много по-ефективно.