Защо Испания не е като Гърция, Ирландия и Португалия

Играта на домино в еврозоната започна. Ирландия последва Гърция и прожекторите вече са насочени към Португалия и Испания, пише CNBC.

Повърхностен анализ би предположил, че „за всичко е виновно еврото“ и че никоя от страните от периферията на еврозоната не ще успее някога да възвърне конкурентоспособността си при фиксиран валутен курс - въпрос на време е преди следваща страна да потърси помощ.

При малко по-задълбочен анализ подобна теза не е особено издържана, защото причините за състоянието на всяка от въпросните страни са коренно различни.

Гърция фалира, защото беше най-зле управляваната икономика сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), със „систематично корумпирани правителства“ (по думите на самия гръцки премиер Георгиус Папандреу), които успяха да вкарат Гърция в еврозоната във време, когато оценката на кредитните рискове по държавните дългове в еврозоната беше силно изкривена.

Накрая Атина натрупа прекомерно голям дълг, с който просто нямаше как да се справи. В същото време след въвеждането на еврото износът на Гърция остана горе-долу толкова нищожен (6-8% от брутния вътрешен продукт на страната), колкото и преди.

Ирландия фалира, защото не успя да консолидира банковия сектор. Въпреки че Дъблин за разлика от Гърция правеше всичко като по учебник, за да осигурява добри приходи в бюджета си, се провали в контрола над банковия си сектор, което в крайна сметка принуди страната да предостави фаталните гаранции за частните банкови кредитори на стойност 176% от своя БВП.

Ако оставите банките и строителните предприемачи да правят каквото си искат, скоро нищо друго няма да има значение и дори келтските тигри ще са принудени да търсят помощ, пише изданието.

Португалия беше изправена пред много сериозен проблем дори преди глобалната икономическа криза – страната беше в стагнация (португалският растеж беше средногодишно под 1% за периода 1999 г. - 2008 г.). На практика, икономически синтез с еврото никога не беше осъществен. Сега страховете на инвеститорите са какви дългови нива Лисабон може да понесе и дали те вече не са превишени.

За да избегне съдбата на Гърция и Ирландия, португалското правителство определено трябва да направи доста повече в сферата на структурните, икономически реформи. При това трябва да действа бързо.

И все пак, Португалия не представлява системен риск за еврото, тъй като размерът на пазара предполага един финансово напълно осъществим спасителен план.

Истинското притеснение е за Испания, за която всички в момента налични фондове от около 350 млрд. евро (вече редуцирани поради помощта за Ирландия) няма да бъдат достатъчни, дори ако към тях се прибави реалистична подкрепа от Международния валутен фонд.

За щастие, новините от Испания като цяло са добри и неотдавнашната негативна реакция на пазарите е незаслужена.

Правителственият дълг е наполовина на нивото на гръцкия – 64% от БВП за 2010 г. При това е финансиран главно от местни инвеститори - едва 26% от БВП (40% от общия дълг) се държи от чуждестранни инвеститори. Още повече, помощта, която Испания е оказала на банките си, е за по-малко от 5% от БВП (в случая с Ирландия този процент в 176% от БВП).

Освен това двете най-големи испански банки BBVA и Santander имат доста сериозни операции на развиващите се пазари, които в краен случай могат да бъдат продадени, преди да се наложи да потърсят помощ от испанското правителство. Трудно е да твърдим, че на консолидирана основа - „държавен дълг + частни банки“, Испания има сериозни проблеми, пише изданието.

Наистина Испания преживя драматичен колапс в сектора на недвижимите имоти, който тежи на икономиката като цяло и на банковия сектор в частност. Въпреки това поради донякъде „драконовските промени“ в ипотечното законодателство, които дават право на банките да търсят дължими суми от личните активи на кредитополучателите, не е задължително преките загуби за банките от колапса в сектора на недвижимите имоти да са толкова големи, колкото например в САЩ.

Много анализатори изтъкват отчайващо високата безработица (20%) в Испания и коментират, че страната вероятно е на ръба на „социална революция“. Всъщност безработицата „просто“ отново е на нивата от средата на 90-те години, преди лихвените проценти в Испания да започнат да падат и балонът в сектора на недвижимите имоти да започне да расте, насърчен от приемането на страната в еврозоната. Затова въпреки че подобна безработица определено представлява сериозно икономическо предизвикателство, безработица от 20% в исторически план не е предизвиквала особено голямо социално недоволство.

Още анализи от Investor.bg