Енергийни законови промени стимулират некоректните

Промените в Закона за енергетиката стимулират забавеното плащане на сметките и некоректното поведение на клиентите, предупредиха експерти по време на дискусия, провела се по инициатива на Информационното бюро на Европейския парламент у нас.

Обсъдени бяха някои от конкретните мерки, които предвиждат промените – спиране на електричеството, ако сметката за два месеца надхвърли размера на минималната работна заплата, както и премахването на таксата за повторно включване.

Според повечето експерти мерките са добри, но те не трябва да бъдат въвеждани със закон, а мястото им е в общите условия на договорите с дружествата. Голяма част от разпоредбите – като например електричеството да не бъде изключвано преди почивен или празничен ден, вече се спазват, изведени от практиката и не е нужно да бъдат вписвани в закона.

Според Камен Колев от Българската стопанска камара повторното включване в системата е разход на разпределителните дружества и затова не може да бъде премахнато, а ще бъде включено в цената на електричеството. Така тази мярка ще рефлектира върху коректните потребители, тъй като по закон всички разходи трябва да се включат в цената.

Размерът на таксата за повторно включване от 19 лева е определен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и таксата е определена като „социално допустима“. Трите дружества имат по-големи разходи и затова и трите прилагат определените от регулатора допустими нива, стана ясно по време на дискусията.

Проблемите, останали извън обхвата на закона

Един от основните проблеми, които посочиха участниците в дискусията, е липсата на инвестиции. С промените от 1 август в цената не са предвидени средства за инвестиции. Трите електроразпределителни дружества бяха категорични, че печалбите досега са били реинвестирани в мрежата.

Новите текстове не решават и проблема с липсата на доверие в системата, коментира Богомил Николов от Асоциацията „Активни потребители“. Според него предложените промени не засягат пряко всеки гражданин, а само тези, които са в затруднено положение. Енергетиката обаче не може да бъде средство за социално подпомагане, категорични бяха участниците в дискусията.

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика основният мотив, който са записали управляващите за промените в закона, е повишаването на качеството на услугата. Нито един текст обаче не засяга това, допълни той и коментира, че за подобряване на качеството са нужни инвестиции.

ЕРП-тата ще приемат закона, но настояват за стриктното му спазване

Електроразпределителните дружества ще спазят закона, гарантира управителят на ЕнергоПро  Стефан Абаджиев. Той обаче поиска стриктното му спазване, включително и на чл. 31, ал. 2, който предвижда възстановяване на всички икономически обосновани разходи на разпределителните дружества.

Според разчетите на Енерго Про промените в закона ще доведат до 70 млн. лева допълнителни годишни разходи (само за тяхното дружество) и 300 млн. лева еднократно за инвестиции. Според предвижданията това би трябвало да доведе и до повишаване на цената.

Нито едно от дружествата обаче не може да прогнозира с колко, тъй като цените се определят от регулатора.
Калина Трифонова от EVN прогнозира, че промените ще доведат до допълнителни сътресения със събираемостта, от което ще пострада цялата система. „Нито ще ребалансираме системата, нито ще я рестартираме, а направо ще я убием тази енергийна система“, каза още Трифонова.

Зорница Генова, представител на ЧЕЗ пък посочи, че в този момент имат 6% неизрядни платци. През миналата година са били пуснати 1500 молби за проверка на електромерите и проверките са показали, че само 48 от тях са били основателни.

Неяснотите остават

Като цяло мотивите за промените в Закона за енергетиката остават неясни, обясниха експертите. Не може да се каже какъв брой от потребителите ще засегнат, нито как са определени някои от лимитите, коментира още Калоян Стайков.

Не е направена оценка на въздействието на предложените мерки, не са били поканени и представителите на електроразпределителните дружества при обсъждането им, стана ясно още по време на дебатите. Не е правен и анализ защо през последните години потреблението на домакинствата расте сериозно въпреки кризата и коментираните високи цени.

Участниците обаче бяха категорични, че не могат да се правят подобрения на качеството на услугата при положение, че цените се намаляват.

Още икономически новини четете в Investor.bg