Украйна принуди централните банкери отново да отворят атласите

Централните банкери са принудени да отворят отново своите атласи, пише Bloomberg. След като през последните години световната парична политика бе прекроена заради дълговете на Южна Европа и заради земетресението в Япония, сега фокусът пада върху Украйна, чийто дял в световния брутен вътрешен продукт е само 0,4%.

Повечето икономисти казват, че към този момент само наблюдават безизходицата в Крим, а не реагират, тъй като поддържат неизменни своите прогнози за икономическия растеж и за курса на паричната политика. Това може да се промени, ако цените на суровините или финансовите пазари започнат да потъват.

Русия вече повиши лихвените проценти, а в Полша преосмислят своя скептицизъм към еврото. Въпреки че 180-милиардната украинската икономика е твърде малка, за да окаже пряко въздействие върху глобалния растеж, потенциалните направления, които могат да предизвикат зараза и които политиците трябва да контролират, включват търговията, банковото дело, валутните курсове и доставките на природен газ за Европейския съюз.

Най-изложената на риск икономика от региона на Централна и Източна Европа е Полша, която продава 9% от износа си на Украйна и Русия. Следват Турция и Унгария с 6 на сто всяка и Румъния с 5%, показват данни на Royal Bank Scotland Group Plc. Що се отнася до банките – Украйна и Русия формират 6% от външните вземания на Австрия, 4% на Италия и 2% на Франция. JP Morgan Chase & Co. изчислява, че експозициите на европейските банки в Русия възлизат на 56 млрд. евро, а в Украйна – на 15 млрд. евро. Австрийската Raiffeisen Bank International AG и фреснката Societe Generale SA притежават най-големите експозиции.