Задължителните пенсионни програми в България не постигат целите си

Демографската криза, намаляващото население, растящият брой пенсионери и все още ниският дял на допълнително осигурените са сред най-сериозните предизвикателства пред пенсионната система и дружествата, които оперират в нея. Тези проблеми изтъкнаха на преден план от УниКредит Булбанк и Алианц България Холдинг по време на семинар, посветен на пенсионните фондове.

Само 12% от населението на България в трудоспособна възраст се осигурява в третия стълб на пенсионната система. Става дума за 590 хил. души, които са инвестирали средства за допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО). 3,3 млн. души, или 69% от хората в трудоспособна възраст имат партиди в универсален пенсионен фонд (УПФ). 262 хил. пък са осигурените в професионалните пенсионни фондове (ППФ), или 5% от трудоспособното население, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН).

В България едва около 11,3% от финансовите активи на домакинствата са вложени в пенсионни фондове, докато в САЩ този показател е двойно по-голям – 23,96%, представи данни София Христова, изпълнителен директор на пенсионно осигурително дружество (ПОД) Алианц България.

В САЩ депозитите и акциите си поделят, съответно 15% и 16%, докато в България в края на 2011 г. това съотношение е 73,6% към 3% и остава почти без изменение през последните 10 години. Все пак за този период делът на пенсионните фондове във финансите на домакинствата е нараснал от 2% през 2001 г. до 11,3% през 2011 г.

„Целите на задължителните пенсионни програми в България не са постигнати към този момент, а именно – заместването на дохода при пенсиониране да осигури съответствие с постигнатия стандарт на живот през активната възраст и да се избягва изпадане под прага на бедност“, коментира Цветанка Минчева, директор "Банкиране на дребно" в УниКредит Булбанк.

Към 31 март 2014 г. активите на всички фондове за ДПО са 7,24 млрд. лв. УПФ пък постигнаха доходност от 4,7% за 2013 г., а доброволните пенсионни фондове - 6,4%.

„Лихвите по депозитите в България намаляват през последните 2-3 години, както и в цяла Европа. Тенденцията ще продължи, което даде тласък на търсенето на по-дългосрочни продукти, предлагани от застрахователните и пенсионните дружества“, сподели Пламен Ялъмов, председател на изпълнителния комитет на Алианц България Холдинг.

„Клиентът може да диверсифицира своите инвестиции, тъй като банките обикновено предлагат краткосрочни продукти. Например, депозити над 5 години са рядко срещано явление. Застрахователите и осигурителите предоставят дългосрочните решения“, добави Ялъмов.

„Доброволното осигуряване беше създадено, за да намали тежестта на първия стълб, като същевременно се позволи на работодателите също да осигурят средства за работещите след пенсия“, посочи София Христова като аргумент срещу критиците, според които вторият и третия стълб на пенсионната система намаляват възможностите на държавното обществено осигуряване.

„Първият стълб не е в състояние да осигури стандарта на живот, необходим за нормалния живот на човек след излизането му от активна възраст“, продължи директорът на ПОД Алианц. „Хората започват да мислят активно за спестявания за пенсия около своята 50-годишнина. Много малък е броят на хората между 20 и 24 г., които мислят за ранно пенсиониране. Времето обаче е основният фактор.“

„Според Кодекса за социалното осигуряване от 2017 г. размерът на вноската за втория стълб на пенсионната система ще нарасне от сегашните 5% на 7%. Вноската обаче е твърде ниска“, каза Христова относно размера на вноската в УПФ за родените след 31 декември 1959 г. „Мисли се в посока увеличаване на осигурителната вноска. Факт е, че тръгнахме от много ниска вноска от 2%, но впоследствие бе увеличена на 5%. Дори и при 5% в продължение на 20-30 години може да се стигне до един заместващ доход от 20%.“

За региона на Централна и Източна Европа работещите с висок доход при пенсиониране получават средно по 63% от размера на трудовото си възнаграждение след пенсиониране. Най-нисък е този показател в Чехия – 31%, а България се нарежда на второ място с 53% от заместване на дохода, получаван преди пенсия. За сравнение – работещите в Унгария след пенсиониране получават близо 82% от заплатата си. Целта на българските пенсионни дружества е българинът да получава 70-80% от трудовото си възнаграждение след пенсия.

Повече икономически новини четете в Investor.bg