Българите вече избягват да правят депозити над гарантираните 196 хил. лв.

Паниката в банковия сектор през юни, която причини отлив на спестявания от системата за малко над 1 млрд. лв. само за месец, доведе и до значителни изменения в предпочитанията на клиентите за вида и размера на депозитите.

Неизвестните около бъдещето на Корпоративна търговска банка (КТБ) и Креди Агрикол България, и по-конкретно – все още неразрешеният въпрос за гарантирането на всички депозити, е провокирал и фирми, и домакинства да „избягат“ от големите депозити, т.е. тези над гарантираните по закон 196 хил. лв.

По-подробната статистика на Българска народна банка (БНБ) за депозитите в банковия сектор по количествени категории разкрива, че потребителите са изтеглили най-вече суми до 1 000 лв., докато предприятията са намалили размера и броя на спестяванията си за суми между 40 хил. и 50 хил. лв.

Данните на централната банка се отнасят за второто тримесечие на годината, като е възможно да не отразяват пълната динамика на изтеглените и преместените депозити по вид и размер. Статистиката не ни дава информация и за това дали и от коя банка са прехвърлени средства към друга или са изтекли от системата.Hidden Field

Факт е обаче, че общата сума на депозитите на домакинствата до 1 000 лв., които се оказват най-предпочитани, се понижава с 3,5% спрямо първото тримесечие. Дори и при сумите от 1 000 лв. до 2 500 лв. и от 2 500 лв. и 5 000 лв. има намаление, съответно – с 1,1% и 1,2% на тримесечна база. Понижение от 0,9% има и при депозитите в интервала от 40 хил. до 50 хил. лв.

Изключвайки намалението при сумите за депозити над законово гарантираните, спрямо предходното тримесечие при компаниите с най-много се понижава броят и абсолютният размер на спестяванията от 40 хил. до 50 хил. лв. За периода април-юни намалението е с близо 5 на сто.

Както е известно, Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) гарантира изцяло спестяванията на един вложител в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 хил. лв. (100 хил. евро). Тази сума включва главницата и натрупаните до момента на отнемане на лиценза на дадена банка лихви.

Лицензът на КТБ до момента не е отнет, за да се активира Фондът, но са налице различни пазарни варианти за бъдещето на кредитора. Освен това има индикации, че БНБ ще увеличи срока на специалния надзор над двете кредитни институции. Неизвестният обхват на мини банковата паника от юни и възникналите впоследствие въпросителни около казуса очевидно са породили опасенията на вложителите за по-лош сценарий.

До банкова зараза не се стигна, но през второто тримесечие на 2014 г. домакинствата намалиха броя и сумата на депозитите в интервала от 500 хил. и 1 млн. лв. За периода най-голям ръст има за суми, попадащи под гарантирания максимум. Броят на сключените депозити за суми между 100 хил. и 200 хил. лв. нараства с 2,4%, а абсолютният им размер – с 2,9% на тримесечна база.

При компаниите най-голям е относителният спад за депозити между 500 хил. и 1 млн. лв. През второто тримесечие броят на този вид депозити се понижава със 7,8%, а абсолютният им размер – с 6,7%.

Първата добра новина е, че на годишна база през второто тримесечие общата сума на спестяванията на домакинствата нараства с 8,5% до 38,588 млрд. лв. При фирмите това покачване е със 7,5% до 15,04 млрд. лв., въпреки че през юни средствата им в банки са с 2,17% по-малко спрямо май.

Освен това само абсолютният размер на депозитите до 1 000 лв., сключени от домакинствата, е с 2,6% по-малък спрямо второто тримесечие на 2013 г. Другата положителна новина, е че депозитите на населението и фирмите във всички количествени категории, формирани от БНБ, растат спрямо година по-рано.

Още новини за банковия и финансовия сектор четете в Investor.bg