Все по-голяма пропаст между Северна и Южна България

Разликите между Северна и Южна България по отношение на инвестициите и като цяло – на икономическото развитие, продължават да се увеличават. Това става ясно от наблюдението на Института за пазарна икономика (ИПИ) за развитието на отделните региони в страната.

От института са използвали регионалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за анализ на случващото се в 28-те области на страната.

На базата на проучванията си икономистите са категорични, че има големи разлики на регионално ниво, а подходът на управление е един същ. Според тях са необходими различни, таргетиращи политики за отделните области, които да отчитат различията в развитието.

Един от показателите за икономическото развитие е пазарът на труда, обясни икономистът Десислава Николова. Данните показват, че има раздвижване и намаление на безработицата в повечето области през последните месеци. Изключение обаче са повечето области в Северна България, сред които Монтана, Силистра, Ловеч, Търговище и Разград. По-голямата част от работните места са разкрити в столицата.

Анализите на ИПИ показват, че заетостта в страната е все още под нивата отпреди кризата (т.е под нивата от 2008 година), но вече се виждат трайни тенденции към възстановяване.

Ключовите инфраструктурни проекти, започнали през 2012 -2013 година, също са в южната част на страната и Северна България отново изостава.

„В същото време отново имаме влошаване на дела на пътната настилка в добро състояния, въпреки че през 2013 година бяха пуснати последните отсечки на АМ „Тракия“, обясни още Николова. Тя посочи, че магистралата е път от първи клас с отлична настилка и влошаването означава паралелно западане на другите пътища.

Инвестициите са важен двигател на икономиката, припомниха икономистите. Техните данни показват, че притокът на преките чужди инвестиции в периода около 2007 – 2009 година са били в областите със строителен бум – София, Перник, Варна и Бургас. След това обаче привлекателни стават още и индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и Пловдив. Обяснението за това може да бъде бумът на индустриалния износ, който беше и двигател за икономическото възстановяване в годините след кризата.

Данните на ИПИ показват, че като цяло притокът на инвестиции е в области с по-високо благосъстояние на населението.

„Тази връзка (между благосъстояние и преки инвестиции – бел. ред) не е еднопосочна. Не само преките инвестиции са важен фактор за развитие, но и инвестициите се насочват към вече високоразвити области“, посочи Николова. Обяснението е, че тези области предлагат повече възможности – по-голям пазар, повече контакти с развили се фирми и т.н.

През последните години се наблюдава нетен отлив на чужд капитал от столицата и така се свива разликата между регионите. София обаче все още е лидер по привлечени инвестиции – през миналата година е успяла да привлече 9 хил. евро инвестиции на човек от населението. За сравнение, последната област по този показател – Силистра, е успяла да привлече едва 111 евро на човек.

Като "приятна изненада" през последните години икономистите описаха област Бургас. От 2008 година до 2013 година областта е успяла да привлече към 5 млрд. евро чужди инвестиции. През миналата година тя е била и на второ място по усвоени европейски средства. Явор Алексиев от ИПИ посочи, че очакванията са през 2015 година в областта да бъде възстановено нивото на безработицата от преди 2008 година. Областта показва трайно и бързо възстановяване.

Областта с най-голям процент на усвоени европейски средства за трета поредна година е Габрово, показват още данните на ИПИ.

Въпреки влошените показатели в областите, местната администрация не полага чувствителни усилия за подобряване на бизнес средата, посочи още Десислава Николова. Това е видно от анкетите с представители на бизнеса, които институтът провежда всяка година.

Едно от възможните обяснения за това е политическата криза, която влияе на централната и местната власт, както и на възприятията на бизнеса за средата, обясни още тя.

Демографското развитие е във все по-мрачни краски в анализите на института. От 2010 година насам вече няма област в страната с положителен естествен прираст. Механичен прираст има само в големите областни центрове.
От 2014 година в нито една област пък децата под 15 години не са повече от хората над 65 години.

Още новини от Investor.bg