След 6 години е факт първата реална стъпка за IGB

Повече от шест години след първите официални намерения за изграждането на нова газова връзка между България и Гърция, първата реална стъпка за реализацията на идеята е факт. На официална церемония в София акционерите в проекта - БЕХ и Poseidon, подписаха окончателното инвестиционно решение за газовата връзка IGB.

"С подписването на това споразумение се дава реален старт на този стратегически проект", коментира енергийният министър Теменужка Петкова след подписването на документа. Новият интерконектор е важна част от Южния газов коридор и ще доведе до диверсификация на източниците на природен газ за България и региона. Според нея енергийната сигурност в региона задължително минава през страната ни.

Тя допълни, че строителството на връзката ще започне през октомври 2016 година, а търговската експлоатация ще започне от средата на 2018 година.

Стратегическото значение на IGB отбеляза и енергийният министър на Гърция Панос Скурлетис. По думите му газовата връзка ще осигури разнообразие на източниците на природен газ за региона. Той припомни, че важно условие за реализацията на идеите за газов хъб в региона имат 2 проекта - IGB и изграждането на терминала за втечнен газ в Александруполис.

С Европейската комисия се разбрахме да създадем работна група, която да уточни всички детайли около газовия хъб с работно име "Балкан", анонсира от своя страна вицепремиерът Томислав Дончев, който също присъстваше на церемонията. Той беше категоричен, че страната ще използва всички източници на природен газ - от Каспийско море, дори и собствен добив.

Първата задача на работната група е да изчисти всички въпроси относно съвместимостта на проекта с европейското законодателство, допълни Дончев. През лятото на 2016 година ще има инвеститорска конференция в София, на която да бъдат обсъдени възможностите за финансиране на проекта.

Премиерът Бойко Борисов от своя страна благодари специално на гръцкия си колега Алексис Ципрас за съвместната работа за осъществяването на проекта. Той отбеляза още и че за IGB са помогнали усилията и на американския държавен Джон Кери и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Колкото повече газ получава България, толкова повече транзитни такси ще получаваме", отбеляза Борисов и допълни, че те няма да са за сметка на Украйна или Гърция. Той беше категоричен, че не става въпрос за "3 млрд. куб. метра" (какъвто е капацитетът на връзката в момента), а да си отдъхнем, че има диверсификация. Борисов допълни още, че имаме цел за увеличаване на капацитета до 20 млрд. куб. метра.

Мартина Стронг, шарже д'афер в посолството на САЩ в България, посочи, че новата газова връзка е важен елемент на енергийната сигурност на България, носейки истинска диверсификация на доставките.

IGB ще свърже газопреносните мрежи на Гърция и България в точките между Комотини и Стара Загора. Отклонението ще даде възможност страната ни да получава газ от Каспийско море, пренасян по Трансадриатическия газопровод (ТАР), и по този начин да разнообрази и източниците на природен газ както за вътрешния пазар, така и за целия регион на Югоизточна Европа.

Тъй като намаляването на зависимостта от Русия е един от приоритетите Европейския съюз в сектор „Енергетика“, интерконекторът получи статут на проект от общностно значение. Той обаче не може да получи европейско финансиране за строителството, тъй като единият от акционерите – Poseidon, е частно дружество. Това обаче прави проекта подходящ за финансиране по Плана Юнкер.

Досега предпроектните проучвания получиха финансиране от ЕК в размер на 45 млн. евро. Строителството обаче ще коства поне 220 млн. евро. В българския Бюджет 2016 са предвидени държавни гаранции за проекта в размер на 215 млн. лева. За изграждането на връзката страната ни ще разчита основно на европейската солидарност.

По IGB България ще може да получава около 3 млрд. куб. метра природен газ годишно. Този капацитет може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. метра чрез изграждане на още една компресорна станция. Общата дължина на газопровода е приблизително 182 километра, с диаметър на тръбата 32'' (~813мм). Налягането на входната точка е планирано да бъде 57 бара, а на изходната – около 42 бара.

За същинското строителство и другите дейности по проекта тепърва ще бъдат обявявани тръжни процедури. Те ще бъдат съобразени с европейското и българското законодателство, гарантира днес енергийният министър Теменужка Петкова. Няма да има ограничения какви компании ще могат да участват в търговете.

Още от края на 2013 година IGB получи всички необходими екологични разрешителни и от властите в България, и от Гърция. Идеята за изграждането на реверсивната междусистемна връзка пък варира още от 2009 година, когато България и Гърция подписаха Меморандум за разбирателство за проекта.

Тласък на проекта тогава даде спирането на доставките от природен газ от страна на Русия след спорове за цената на суровината с Украйна. В зимата на 2009 година България си оказа една от най-засегнатите държави от решението на Москва. Тогава се активизира работата по изграждане на газови връзки със съседните държави, но години по-късно още няма нито една, въведена в експлоатация.

Гръцки анализатори разглеждат IGB и като един от катализаторите за изграждането на нов терминал за втечнен газ в Александруполис. Чрез газовата връзка суровината, пристигаща на терминала, ще може да поеме към клиентите в Югоизточна Европа и да захрани и Вертикалния газов коридор – идеята на ЕК за свързване на газопреносните мрежи на Гърция, България и Румъния.

Терминалът за втечнен газ в Александруполис също има статут на проект от общностно значение като част от плановете за изграждане на Енергиен съюз в ЕС. Акционери в проекта са гръцката държавна газова компания DEPA и GasTrade, която е част от групата Copelouzos.

Още новини за IGB можете да прочетете в Investor.bg