Change бюра жилят клиенти с различни курсове

Обменни бюра по морето жилят клиенти с различни курсове. Измамниците печелят от малката разлика от това, което е обявено на таблото с валутните курсове, и курса вътре на гишето.

Схемата се прилага на определени клиенти – най-често западноевропейски граждани, сменящи евро, а служителят в бюрото избира кого да измами, стана ясно от репортаж на bTV, в който репортер на телевизията е влязъл в ролята на младеж, който си търси сезонна работа и се запознава с метода на измама отблизо.

Веригата обменни бюра "Топ чейндж груп" е една от най-големите в страната – има над 90 обекта в България и около 50 в курортния комплекс Слънчев бряг.

Първият ден новият "служител" получава основна информация за това какви са основните валути и как се разпознават фалшивите банкноти. Вторият ден вече се дава вътрешна информация за схемите за ужилване на клиентите.

Планът е, ако се обменя евро, курсът е обявен на една стойност, а касиерът я дава на друга. За еврото сумите са най-малки. Около 2 лв. до 4 лв. на човек на обменени 50 или 100 евро. За по-редките валути цената става по-голяма.

Още с първите клиенти прави впечатление различните курсове, на които се купува евро. Един след друг влизат двама, като първият обменя по курс 1,905. Той сменя 100 евро и се подписва на бордерото, дадено му от касиерката Деси.

Следващият клиент обаче няма късмет да смени по коректна тарифа. На таблото до вратата курсът купува е 1,905 и той мисли, че сменя пари по него. Реално обаче касиерката го прави на по-нисък - 1,86 лв. така той си тръгва с около 2 лв. по-малко.

При по редките валути разликата между табло и реалността е още по-сериозна. Цената на 10 румънски леи на таблото е 4,11. Реално обаче се обменя с 44 ст. по-малко.

Деси разкрива и няколко основни правила - на кръгли суми се продава на курс по табло. Най-удобният момент да "ужилиш" клиент е когато сумата не е кръгла, което я прави по-трудна за смятане.

"Оттам нататък ти си решаваш. Ако е 100 и няколко, да не е точно 100, може да си пуснеш на 1,86. Пробваш на 1,86, ако тръгне още от началото да те питат, ти си казваш 1,90 и така си им даваш", разкрива тя.

Дава и друг ценен съвет – важен е редът на подаване на документи и пари. При обмен на валута всеки клиент е длъжен да подпише бордеро с курса и крайната сума при сделката. За да няма възражения, винаги първо се дава бордерото за подпис, сумата в лева се изплаща след това.

Касиерката казва и защо. Щом клиентът се подпише, значи е съгласен на сделката и не може да си поиска парите обратно ако забележи нередност.

"Той трябва да подпише, защото така все едно е съгласен, макар че после пак може да ти каже: "А, не искам на тоя курс". Макар че това щом го е подписал, значи е съгласен и по принцип уж няма връщане назад", обяснява тя.

По този начин редът на схемата минава първо с подпис, после печат на двете бордера и след това касова бележка за изплатената сума.

По думите на касиерката някои гледат какво подписват, други не. Руснаците гледали най-много и трудно се лъжат. На българи се продава само по курс на табло, защото често има и подставени лица на НАП.

Друго основно правило - без скандали и сцени пред чейндж бюрото.

Говорителят на НАП Росен Бъчваров обясни, че схемата работи "на ръба на закона", защото се допуска отклонения в курса 5%. Той препоръча универсален подход за предпазване от измами – внимателно гледане при подписване.

"Фактът, че някой дава нещо за подпис в обменно бюро, значи да погледнете какво пише там. След подпис не може да се развали сделката", каза Бъчваров.

Със собствениците на бюрото в Слънчев бряг, обект на разследването, е било говорено, правени са и проверки с подставени служители. Неуредици не са открити.

"Следващите седмици и месеци ще има десетки проверки от тайни клиенти на НАП и ако ни предложат бордеро, отклоняващо се от курса, това ще коства лиценза на бюрото", заяви Бъчваров.

В момента приходната агенция се е обърнала за съдействие към Комисията за защита на потребителите, тъй като става дума за нелоялна търговска практика.

По думите на говорителя на НАП агенцията не цели на всяка цена да събира глоби. Целта на агенцията е да наложи добри практики и с превантивни мерки – разговори, намеса на КЗП и проверки с тайни или явни клиенти.