Предимствата на енергийната ефективност

Развитието на енергийния сектор все повече ще се обвързва с ангажираните потребители – за тях вече е предвидена централна роля в бъдещия европейски Енергиен съюз. Така обикновените домакинства ще стават по-активни участници чрез енергийно ефективните си домове и въобще чрез по-осъзнатото и отговорно използване на електроенергията.

В България обаче икономиите на електроенергия и подобряването на енергийната ефективност за мнозина са мираж. Потреблението на бита и на бизнеса е с до 50% по-високо спрямо останалите държави в ЕС. Проблемът с енергоемката ни икономика е от десетилетия, а кризата в последните години ограничава средствата за иновативни решения, които биха подобрили тази ситуация.

Липсва разбиране на проблема с пестенето на електроенергия на ниво домакинства. А увеличената консумация е основен фактор при формирането на сметките за електроенергия. Осъзнаването на предимствата на енергийната ефективност е част от по-доброто управление на потреблението, а това не само намалява сметките за домакинството, но и предпазва мрежата от сривове заради прекомерната консумация в пиковите часове.

Електроразпределителните дружества като ЧЕЗ България и EVN България провеждат потребителски насочени информационни кампании за по-умно използване на електроуредите. На сайтовете им могат да бъдат намерени конкретни съвети с лесни поведенчески стъпки за по-разумно използване на електроенергията.

Наред със стандартните препоръки електроуредите да се изключват при по-дълго отсъствие, както и да се поддържат в добро състояние (особено що се отнася до уплътненията на вратите на фурни и хладилници – енергията изтича неусетно през тези пролуки), потребителите трябва да си дадат сметка и за класа ефективност на своите уреди.

В рамките на ЕС голяма част от тези въпроси са уредени чрез Директивата за енергийната ефективност. Проучванията на европейските институции обаче доказват, че етикетите, указващи енергийната ефективност са от голяма полза и за домакинствата. Така първата стъпка за по-отговорно използване на електроенергията вече е направена.

Според сега действащите правила електроуредите получават енергиен клас от A до G или от A+++ до D, в зависимост от електроенергията, която пестят. Изискванията бяха въведени за първи път през 2010 година и днес голяма част от новите електроуреди вече отговарят на най-високия клас. Това наложи и добавянето на нови „+“ към скалата, но пък потребителите могат да бъдат заблудени. Понякога, купувайки уред с клас А+, всъщност съвсем не си гарантираме най-добрите възможни показатели по отношение на енергийната ефективност.

Изчисленията на ЕК показват, че само по-строгите правила при даването на енергийните класове на уредите ще донесат икономии за потребителите между 10 и 30 млрд. евро до 2030 година.

Затова и през последните месеци в Брюксел се заговори за уеднаквяване на скалата и връщане на класовете отново в скалата от A до G. За да свикнат потребителите с класовете, те ще бъдат споменавани и в рекламите, както и в техническите промоционални материали.

Освен класовете на етикетите на електроуредите задължително ще има и информация за абсолютната консумация на електроенергия на годишна база или за определен период от време.

Енергийно ефективните електроуреди в домакинството вече означават икономии в сметките за електроенергия.

В доклад до Европарламента и Съвета на ЕС ЕК пише, че само новите правила за екодизайна на електроуредите и енергийните класове на етикетите ще реализират икономии не само в енергийното потребление, но и например за водата, защото правилата се отнасят и до по-икономичната работа на перални или миялни машини.

Ползите за околната среда също не са за подценяване. Според анализите на европейските институции с променените изисквания към етикетите на електроуредите годишно се пести първична енергия, колкото е годишното първично енергопотребление на Италия. Оценките на експертите показват, че например енергоспестяващите крушки пестят с 80% повече електроенергия от класическите. При едно и също ниво на осветяване с енергоспестяваща крушка годишното потребление е 15 киловатчаса спрямо 60 киловатчаса за обикновената крушка.

Така по-високата цена на електроуредите всъщност се компенсира от по-ниската сметка за потребителите, спестената електроенергия е от полза и за околната среда, а натоварването на мрежата е по-ниско.

По тази причина и фокусът на политиката на енергийното министерство в посока защита на уязвимите потребители не трябва да приключва само с отпускането на средства за покриване на сметките или предлаганите „социални тарифи“ за група потребители. В повечето домове на тези уязвими потребители уредите са стари, харчещи прекалено много енергия, а самите жилища – недобре уплътнени и непозволяващи добро отопление през зимните месеци и охлаждане през лятото.

Инициативи в тази насока обаче са редки – през 2009 година например трите ЕРП-та - тогава ЧЕЗ България, E.ON България и EVN България, направиха съвместна инициатива заедно с няколко вериги магазини. По време на кампанията клиентите получаваха 10% отстъпка от цената при закупуване на електроуред с висок клас. Подобни мерки обаче не се предприемат от централната власт, а те биха подобрили ситуацията за „енергийно бедните“ домакинства.

Но не само електроуредите могат да доведат до спестяване на енергия. Сградите например крият огромен потенциал в тази насока. И вече не се говори просто за топлоизолация, а за строителството на сгради с близко до нулевото енергийно потребление. В изпълнение на европейските директиви в тази насока правителството разработи план, според който новите административни сгради, строени след 2018 година, ще трябва да бъдат именно такива. Същото се отнася и за всички нови сгради, въведени в експлоатация след 2020 година.

Това означава, че след броени години всички нови сгради ще трябва да имат клас А на енергопотреблението на първична енергия, голяма част от потребената електроенергия за отопление, охлаждане, вентилация и за осветление (без електроуредите) да бъде от възобновяеми източници, разположени в сградата или в близост до нея. В същото време обаче са единици проектите, при които строителството е изпълнено именно в насока на максимално пестене на електроенергия.

За мнозина обаче подобни планове звучат като научна фантастика, затова и централната власт признава в своите отчети, че обитателите на такива сгради първо трябва да имат формирани "осъзнати поведенчески модели за употребата на енергийните ресурси в полза на тяхното действително съхранение и най-малък отрицателен ефект върху околната среда“.

Кампаниите в тази насока обаче все още са в сферата на пожеланията.

Още за икономика четете в Investor.bg