Глобализацията е мъртва, да живее дигитализацията

Почти неусетно пред очите ни се извършва епохална промяна. Глобализацията е в отстъпление. А с това значението си губи не само световната търговия. Европейската икономика също трябва да се преосмисли.

Нищо не е, както беше преди. Все по-ясно става, че финансовата криза от 2008/09 г. и последвалата рецесия са променили всичко. Страхът от загуба и несигурността доведоха до отбранителни рефлекси и тенденции на отлив у частните потребители. В по-голямата картина самите държави са все по-склонни към протекционизъм и национализъм. Резултатът е забавяне на глобализацията и по-бързо ускорение на цифровизацията, пише в свой анализ Die Welt.

Вместо централизирано производство и транспорт на стоки с все по-големи кораби на все по-дълги разстояния, новите технологии позволяват децентрализирано производство и изпълнение на място за крайния потребител. Вместо транспортиране на стоките до хората, производството идва до потребителите.  

Един пример: ако преди пейсмейкърите се произвеждаха централизирано във фабриките в няколко стандартни размери, в бъдеще те ще се пригаждат към конкретните нужди на пациента директно в операционната зала, като се използва 3-D принтер в съответствие с конкретните обстоятелства. Логистиката на веригата за доставки, транспорт и складиране вече става излишна. Вместо стоки по целия свят започват да се изпращат все повече данни.

Представените в края на септември данни за глобалната търговия на Световната търговска организация (СТО) илюстрират как естеството на глобализацията се променя бързо от финансовата криза насам. Средногодишният реален растеж на световната търговия в периода между края на Студената война (1990 г.) и финансовата криза (2008 г.) възлиза на шест процента, докато световното производство нараства в същия период средно с около три процента. Така световната търговия нараства два пъти по-бързо, колкото световното производство.  

Но от началото на финансовата криза търговията се разширява значително по-бавно. От 2012 г. до 2015 г. световната търговия и световното производство нарастват почти в унисон - с по 2,3% на година. През настоящата година се очаква дори реалният растеж на световната търговия да е 1,7% - по-слабо нарастване от това на световното производство (2,2%).

Това е повратна точка. Подобен феномен - световната търговия да се разраства по-бавно от световното производство никога не се е случвал през „последните нормални" 35 години. Случило се е само по време на петролната криза в началото на 1980 г., след терористичните атаки от 9 септември 2001 г. и по време на финансовата криза от 2009 г.

Данните на СТО не показват затихването на една тенденция - те разкриват обрат. Световната икономика навлезе още от началото на финансовата криза във фазата на деглобализацията. Стоковите пазари днес днес са не по-силно, а по-слабо свързани, отколкото преди кризата.

Деглобализацията на стоковите пазари е началото на края на гигантизма, който накара човечеството да праща все по-големи кораби на все по-дълги разстояния в океаните. Ефикасната логистика днес вече не означава да издърпваме в огромните пристанища възможно най-бързо контейнерите от водата на сушата, с цел след това да бъдат транспортирани чрез автомобилен и железопътен транспорт до централните складове за по-нататъшно разпространение до клиента или доставчика, които от своя страна да ги преработват.

Днес ефикасната логистика се основава на интелигентни алгоритми. Тя изисква мъдро свързване на различни източници на информация. Целта е да се получи предварителна информация, за да може клиентите да се обслужват по-рано, по-бързо и най-вече – проактивно, тоест – предварително.

Ето и нов пример за илюстриране: колата регистрира проблем на двигателя и едновременно сигнализира потребителя и производителя. Логистикът може да започне веднага да работи над решение на проблема в сервиза, още преди клиентът да е на вратата. И дефектът може да бъде отстранен за рекордно кратко време.

Ето защо конкурентното предимство за логистиците вече няма да представлява големият запас от резервни части в склад, от който след това всичко се разпространява локално в района. Предимството ще е в ефикасното обработване на данните, което ще предлага на клиентите отстраняване на повреди, преди клиентът да е още активен. Резервната част ще бъде изработена локално и вградена на място.

Разбира се, големите кораби имат предимствата на размера пред малките. Средностатистическите транспортни разходи за един тон или контейнер са по-ниски. Но ако разходите за комуникация спадат по-бързо от транспортните разходи, то именно транспортирането на данни става все по-привлекателно за концерните, отколкото транспортирането на стоки.

За това се грижат интернет, облаците, по-мощните компютри, по-бързите алгоритми и все по-умният изкуствен интелект. Заедно с ефекта на мрежата в глобалните системи за данни, които предоставят информация и производство в реално време, те намаляват разходите до такава степен, че надхвърлят ползите от по-големите контейнеровози.

Това е възможно не на последно място защото гигантизмът увеличава рисковете от пиратство и бедствия, закъснения или повреди. Фалитът на корейската корабоплавателна компания Hanjin е ярък спомен за това колко бързо стоки на стойност повече от 12 млрд. евро може да „потънат“ в приблизително 500 хил. контейнера в открито море.

Централизацията бе причина и следствие от глобализацията. Тя позволи чрез споделяне на активи и общо натоварване да се свият средните разходи и по този начин компаниите да се възползват от ползите на масовото производство. Онова, което се произвежда централизирано, след това трябваше да бъде преместено чрез все по-сложни системи за транспорт на дълги разстояния за по-нататъшна обработка, както и до самия клиент.

Дигитализацията прави прехода от централизирана към децентрализирана доставка по-привлекателен. Една локална услуга позволява да се наберат разходни предимства. Произведени на място и адаптирани към клиента специални решения увеличават качеството и удовлетвореността на потребителя в сравнение с централизираното производство. А последствията са деглобализацията и децентрализацията. Именно те ще оформят бъдещето на световната икономика. 

Още подобни анализи четете в Investor.bg