КНСБ поиска 2800 лв. максимален осигурителен доход

Да се увеличи на 2800 лева максималният осигурителен доход, за да се вдигне максималната пенсия на 980 лева от 1 януари 2017 г. поиска президентът на КНСБ Пламен Димитров при обсъждането на параметрите на Бюджет 2017 г. в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

„Очакваме двойно увеличение на парите, свързани с мерките за пазара на труда (тази година те са 73 млн. лева), заяви позицията на синдиката Димитров.

„Бюджет 2017 като проект изглежда по-добре от тазгодишния, но това не означава, че нямаме критики, въпреки че дава повече възможности за провеждане на политики”, коментира синдикалният лидер. Като притеснителна определи той ситуацията, според която икономическата активност трябва да бъде подкрепена от вътрешното търсене, но това не е заложено в разходните политики.

Синдикалният лидер обяви като проблем ниското ниво на инвестициите, както чуждестранните така и вътрешните, които са едва 3-4% от БВП. „В анализа за растеж факторът труд е подценен, имам и известни доза съмнение, че безработицата догодина ще е 6,5%”, не спести критиката си към законопроекта Пламен Димитров.

Той се обяви против замразяването на квотите за ваучери за храна и поиска повече прозрачност при облагането с данъци на фирмите. Според Димитров в Бюджет 2017 няма приоритет за възраждане на българската индустрия.

Най-големият проблем е, че няма хора за работа, а в Бюджет 2017 има задържане на ръста на доходите, смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

По думите на представителя на работодателите прогнозата в проекта за финансовия закон е реалистична, що се отнася до ръста на БВП, нивото на заетост и ръста на компенсациите на заетите. „Смятаме, че планираното увеличение на приходите е постижимо, възможно е да бъде по-амбициозно, но се придържаме към по-предпазлива прогноза, посочи Велев.

От бизнеса подкрепят и данъчната политика, липсата на увеличение на минималните осигурителни доходи, както и запазването на максималния осигурителен доход. Според Велев не административни мерки като ръст на минималната заплата ще доведат до развитие на икономиката на България, но са необходими повече средства за образование.

Той възрази срещу бюджетния дефицит, който по думите му е резултат от неизвършени реформи.

На първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество социално-икономическите партньори откриха дебатите за макрорамката на най-важния финансов закон на държавата.
 

Още за икономика четете в Investor.bg