Пенсионна реформа на парче води до дисбаланси в системата

В бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), който в момента се разглежда в Народното събрание, няма новина. Той е просто оперативен план за това как ще се изпълняват заложените параметри в КСО. Пенсионната система в България продължава да бъде дългосрочно финансово и нормативно неустойчива. Това коментира финансистът Любомир Христов в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. 

Дефицитът на НОИ е без особено значение за стабилността на пенсионната система у нас, отбеляза още той. 

"Това, което има значение са разходите за пенсии в процент от БВП, които се предвиждат да бъдат 9,7% от БВП", обясни Христов, допълвайки, че тази стойност е по-ниска спрямо средната величина за страните членки на ЕС – 11,2%.

"Не пледирам за драстично увеличаване на осигурителни вноски, а само казвам, че дефицитът е резултат от политическото решение разходите за пенсии да се финансират не само чрез осигурителни вноски, а и чрез общите данъци", посочи той.

Пенсионната реформа, проведена през 2015, е тотален управленски провал, коментира още финансистът.

"Най-голямата надежда за намаляване на дефицита на бюджета на НОИ е това, че хората, родени след 1959, по инерция ще продължат да се осигуряват в УПФ и по този начин ще намалят пенсиите си.

Темата коментира и експертът проф. Любомир Стефанов.

По думите му пенсионната реформа на парче води до сериозни дисбаланси в системата. Време е да се замислим дали солидарният осигурителен модел, заложен в т.нар. първи стълб на пенсионната система в България, не е изчерпан най-вече от гледна точка на демографските тенденции.

Една реформа, касаеща пенсионната система, трябва да бъде обмислена с лаг във времето – поне 60-80 години.

"Ако се прави радикална промяна в пенсионната система, то тя трябва да бъде валидна само за генерациите от момента на нейното влизане в сила. Поне още 40-50 години сегашната система ще оказва влияние", смята експертът. Резки движения с дълъг хоризонт в областта на пенсионната система, които не са обмислени, няма да доведат до положителни резултати, подчерта още той. 

В краткосрочен план могат бързо да се предприемат действия за всички добавки към реалната пенсия на хората, така че тя да достигне до минималната такава, осигурена по политически съображения. Тези добавки следва да се финансират от фонд "Пенсии, несвързани с трудовата дейност", а не от фонд "Пенсии", смята проф. Стефанов. 

Необходимо е ускоряването на темпа на увеличение на възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж, заяви още той. 

Вижте повече във видеото на Bloomberg TV Bulgaria тук и тук