Когато дойде време за избори, кандидат-депутатите ни заливат с идеи за икономически просперитет на България. За съжаление, повечето предложения са кое от кое по-абсурдни. Приличат си само по едно – преливат от популизъм и са лишени от елементарна икономическа логика.
Дори идеи като тази за поетапно намаляване на ДДС от 20% на 18% (предложението е заложено в предизборните програми на Реформаторския блок и Глас Народен, както и на Да, България), е представена без адекватна обосновка и детайлен анализ. Защото намаляването с близо 10% на един от най-важните налози за държавната хазна би следвало да бъде анонсирано с конкретни разчети до какво ще доведе и как ще се отрази на фирми и граждани.
Безспорно най-големите приходи в бюджета са от ДДС. Едва ли ще бъде пресилено, ако кажем, че постъпленията от данък добавена стойност са гръбнакът на държавната хазна. Само за 2016 г. от този налог са събрани 8,5 млрд. лв., при планирани 8,4 млрд. лв.
Косвените налози са най-сериозното приходно перо, което ясно показва дали има раздвижване на вътрешното потребление, защото тези данъци се плащат именно от потребителите.
Истината е, че хората не работят, за да плащат данъци. Те спестяват, за да увеличат своето богатство, а данъчната политика трябва да стимулира именно това.
Дали обаче понижаването на ставката по ДДС ще доведе до намаление на цените и стимулиране на потреблението?
"По-високото потребление води до повишен икономически ръст. Проблемът е, че ефектът от стимулирането на растежа с намаление на ДДС не е дългосрочно. Това би имало ефект през първите 2 години, ще направи икономиката по-силна, но след това ще се абсорбира. Особено ако има повишение на долара, например, ефектът ще изчезне. Горивата пак ще поскъпнат. Под въпрос е фискалният ефект от тази мярка. Тук става въпрос за ниво на еластичност. Истината е, че нямаме проблем с потреблението и съответно нямаме нужда да го стимулираме. Имаме проблем с бюрокрацията. България е на първо място по административна тежест. За да стимулираме инвестициите и спестяванията не е нужен по-нисък ДДС, а цялостна икономическа стратегия", коментира пред Investor.bg член на Фискалния съвет, който пожела да остане анонимен.
Знае се, че данъците могат да променят цените на пазара и да деформират поведението на стопанските субекти.
Данъчната система не трябва да пречи на ефективното разпределение на ресурсите.
Промяната на косвените данъци може да има пряк ефект върху инфлацията (намаляващ или стимулиращ). Това може да повлияе на състоянието на разпределение на данъчното бреме. Евентуално намаление на ставката може да увеличи търсенето пропорционално на разходите на домакинствата. По този начин промяната в ставката ще се отрази повече на богатите, докато по-бедните могат да предпочетат да увеличат спестяванията си, вместо да харчат повече.
"Всички разговори за намаляване на данъци, особено за ДДС, са неадекватни! Никой в България няма проблем с данъците. Намаляване на ставката на косвения налог до 18% звучи популярно, но зад тази идея не стои нищо. Категорично това няма да доведе до намаляване на цените. Партиите трябва да се фокусират върху качеството на администрацията. Данъчните закони трябва да бъдат замразени поне за 3 години. Постоянните промени объркват хората. Нужно е време да се установят практиките. И защо никой не говори за ефективност на разходите и качество на публичните услуги? Това е много по-важно от намаляване на ставката по ДДС", коментира за Investor. bg Людмила Елкова, бивш заместник-министър на финансите.
Какво мнение защитава икономистът Владимир Каролев вижте в продължението на материала в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Бумът на изкуствения интелект подготвя почвата за колебания в лихвите на Фед
Швейцарските акции се превръщат в убежище на фона на пазарните сътресения заради AI
Защо всички искат среща с Ким Чен Ун?
Кадър на деня за 24 октомври
Тръмп отмени 50-процентните мита върху част от канадските стоки преди изборите в САЩ
Украйна съобщи, че Starlink отново работи безпроблемно
От заснежени площади до подземни пещери: 15 от най-вълшебните коледни базари в Европа
Есенен сладкиш с тиква, орехи и глазура
Започна гласуването за президент в чужбина, първи до урните са българите в Нова Зеландия
Калоян Колев: Бих се пуснал отново във всичко, само не и в бокса с голи ръце
Годой влезе в историята на ЦСКА и изравни постижение на Крум Янев
Каква титла? Тотнъм нокаутира Челси
Екшън с 6 гола в Италия: Наполи и Рома направиха истинско шоу
Българин с впечатляващ дебют за Сампдория, късна дузпа го лиши от суха мрежа
Еуфория на "Армията": ЦСКА го направи!
ЦСКА загатна за голяма новина
Pan dei morti – сладки по италианска рецепта
Таро карта за 25 октомври, неделя - Деветка пентакли
Дневен хороскоп за 25 октомври, неделя
5 поверия за Димитровден
Пълнолуние на 26 октомври (Ловджийска луна) носи голям късмет за 3 зодии
Питки с шунка и сирене за Димитровден
Какво зависи от нас в борбата със затлъстяването?
Свят без полиомиелит? Забравена заплаха, която да не подценяваме
Риновируси през есента при децата – защо хремата невинаги е просто настинка?
Спина бифида, хидроцефалия и ролята на фолиевата киселина в превенцията им
Моите здравни права: Как да възстановим здравноосигурителните си права?
Черен бъз – несъмнено един от най-добрите имуностимулатори
Есента в България се променя: септември и октомври стават все по-топли, а валежите се увеличават
Горещините в Европа са причинили над 50 000 смъртни случая през лятото на 2026 г.
Храните в България по-евтини от албанските, по-скъпи от Румъния
Евростат: Еврозоната премина от излишък към голям дефицит през август
Спим с час повече: Тази нощ връщаме часовниците назад
Ето какво ще е времето в изборния ден