КНСБ: Фирми с високи печалби плащат ниски заплати!

Индустрията в България реализира една от най-високите норми на печалба в Европа, плащайки едни от най-ниските заплати в ЕС. Това е извод от експертен анализ на КНСБ, предоставен на национална конференция "Социалният диалог за справедливо и достойно заплащане на труда", организирана от Конфедерацията.

Според данните на синдиката един работник в сектора "Производство на облекло" у нас получава средно 276 евро, докато неговият колега в Испания се разписва за 1606 евро. Във фармацията разликата е близо 6 пъти - българският служител взима 536 евро, докато испанският му колега получава 3480 евро. В същото време рентабилността в нашата добивна промишленост е сред най-високите в Европа - 31,7 на сто при средно 21,7 на сто за ЕС, предаде БТА.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че спорът произвеждаме ли повече отколкото получаваме, трябва да получи завършен отговор в различните индустрии. По думите му на макрониво отговорът е ясен - БВП още през 2003 година достига равнището си от 1990 година и за целия преходен период 1990-2016 година е нараснал в реално изражение с 47,6%, докато реалната средна работна заплата и реалната минимална работна заплата едва през 2016 година са надхвърлили нивата си от 1990 година, със скромния ръст съответно с около 5 и 6 на сто.

Според КНСБ това твърде продължително и сериозно изоставане на доходите от БВП трябва да се преодолява и то в кратки срокове.

Президентът на КНСБ смята, че съпоставката със съседните страни е важна и цитира данни, според които България е с 40% по-ниска минимална работна заплата и с трийсет и няколко на сто по-ниска средна работна заплата в сравнение с Румъния, но отчете, че БВП на глава от населието в съседката ни е по-висок като цяло, макар не и във всички сектори.

В Сърбия средната заплата е с над 30% е по-висока, а минималната - с петнайсетина на сто, каза още Димитров и допълни, че само в Албания заплатите са по-ниски.

Според лидера на КНСБ минната индустрия в България е една от най-високоефективните, но въпреки увеличаването на добавената стойност, сумарно в добивната промишленост динамиката на средната работна заплата показва, че малко над 16% е увеличението през 2016 спрямо 2012 година при намаляване на десет процента на заетите.

От КНСБ смятат, че е време българските политици да заявят на национално и европейско ниво исканията за индустрията, тъй като планът "Юнкер" досега придобива реални измерения само за малките и средните предприятия, но не и за инфраструктура и индустрия.

Служебният вицепремиер Илко Семерджиев заяви, че с присъствието си на форума показва личното си и на служебното правителство отношение към значимостта на социалния диалог и на КНСБ в него. По думите на Семерджиев липсата на справедливост в разпределението и заплащането е в основата на всеки дисбаланс. По отношение на ниските възнаграждения и тезата, че те са в основата на конкурентоспособността, вицепремиерът смята, че това далеч не е така, защото конкурентоспособността не означава да потискаш една част от икономическите фактори, за да набира скорост друга.

Люк Триангъл, генерален секретар на IndustriALL European Trade Union, посочи, че европейските синдикати ще настояват за единна минимална работна залата в Европа, както и за спешно увеличаване на заплатите в цяла Европа.

Работодателите коментираха, че проблемът в заплащането идва най-вече от фирмите, които са в сивия сектор. Заместник-председателят на БСК Димитър Бранков отбеляза, че когато се съпоставяме с Румъния, трябва да знаем, че за периода 2004 -2007 ние сме я изпреварвали по производителност, макар и с малко, но в момента ситуацията не е такава. По думите му причината е в начина, по който се инвестира в българската икономика, в недалновидната енергийна политика също.

По повод обвиненията, че работодателите отказват социален диалог, Бранков отбеляза, че от години от бизнеса настояват за консултиране на бюджетната прогноза, а това не се случва. Последната промяна в Кодекса на труда за отработването на почивните дни също не беше консултирана, а тя може да доведе до процент и половина -два по-малко произведен брутен вътрешен продукт, каза Бранков.