Brexit и BG икономиката. Губим или печелим?

В публикуваните досега насоки, по които ще се водят преговорните екипи на Европа, е записано ясно, че Великобритания трябва да изпълни своите финансови ангажименти и извадените неофициални сметки за това са в размер на към 60 млрд. евро.

След като изтече срокът по тези ангажименти обаче ще има една „дупка“ от около 10 млрд. евро годишно в бюджета на ЕС, според изчисленията на Института „Жак Делор“ в Берлин. Начините тези недостигащи средства да бъдат набавени са ограничени – увеличаване на вноските на останалите членове и/или намаляване на разходите.

В първия случай тежестта ще падне по-скоро върху държавите, които са нетни вносители в европейския бюджет. Сред тях днес са няколко държави, сред които Германия, Франция, Италия и Холандия. При увеличаване на ангажиментите в техните редици ще се влеят Испания и Ирландия.

При положение, че бъдат намалени разходите, пък ефектът ще е върху нетните потребители на европейски средства, сред които е България.

Но всъщност и при двата варианта България ще бъде засегната – или с по-голяма вноска към европейската хазна, или с по-малко средства по европейските фондове, на които страната ни разчита в значителна степен. В допълнение могат да се получат и още "усложнения", в зависимост от това как точно ще изглежда „разводът по британски“.

По данни на Министерството на икономиката Великобритания е 10-тият по важност търговски партньор на българските износители и на 15-то място сред вносителите. За първите девет месеца на 2016 година износът е на стойност общо почти 433 млн. евро, а вносът достига 449 млн. евро.

Водещите стоки в износа на България са медикаменти (с дял от 6,8% от общия износ), столове (6,2%) и семена от слънчоглед (4,2%), показват данните на Министерството. Медикаментите са водещите стоки и по отношение на британския внос с дял от почти 9,5% от общия внос.

Или с други думи, една от индустриите, която ще следи най-внимателно преговорите за Brexit, ще бъде фармацевтичната. В допълнение България имаше и интерес да приюти Европейската агенция по лекарствата (EMA), чието седалище в момента е в Лондон, но засега официално не е обявила своите планове в тази насока.

За традиционните туристически дестинации в Европа – Испания, Франция или Гърция (по статистиката на Евростат), Brexit носи предизвикателства и в сферата на туризма. През миналата година обаче посещенията на британци в България (свързани с всички цели на пътуването – туризъм, служебни и т.н.) са малко над 281 хил. Цифрата не е значителна на фона на общо над 10,6-те млн. посещения на чужди граждани в България. За сравнение, в Гърция са почивали 2,4 млн. британци и загубата на средства, ако се появят ограничения пред свободното движение, могат да се окажат съществени.
 
Продължението на материала вижте в Investor.bg