Канада се обръща към Европа за отбрана, но зависимостта ѝ от САЩ остава

Канада и Европа искат да си осигурят "застраховка" срещу Доналд Тръмп - и за целта се обръщат към партньорства в областта на отбраната. Военно-промишлените връзки между Отава и европейците се засилват, подтикнати от повтарящите се заплахи на американския президент да анексира Канада и от подкопаването на традиционния ангажимент на САЩ към европейската сигурност. Но европейските длъжностни лица, дипломати и анализатори, с които POLITICO разговаря, описват това като "приветствие с условия". На първо място, никоя от страните не желае пълно разриване на връзките с Вашингтон, което подчертава колко деликатно може да бъде прегрупирането на съюзите, пише Politico.

Отава е "във фаза на ограничено сближаване с Европа, но не желае да се откъсне напълно от САЩ", заяви Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, който понастоящем оглавява Европейската асоциация на аерокосмическата, сигурностната и отбранителната промишленост. По-късно тази седмица лидерите на Европейския съюз и Канада ще се срещнат в Монреал на среща на върха, за да задълбочат сътрудничеството си, включително в областта на критичните суровини и отбраната.

През изминалата година Отава беше допусната до програмата на ЕС Security Action for Europe на стойност 150 милиарда евро, която предоставя заеми за оръжия. Страната подаде заявление за присъединяване към военна коалиция в Северна Европа, ръководена от Обединеното кралство, въпреки че не всички съществуващи членове подкрепят тази идея. Канада също така избра германски производител на подводници и шведски самолет за ранно предупреждение за две от най-големите си покупки на военно оборудване.

Канада е естествен партньор за северноевропейските държави по въпросите на сигурността в Арктика.

На въпроса доколко тясно Канада трябва да бъде интегрирана в европейската отбранителна политика, норвежкият министър на отбраната Торе О. Сандвик отговори:

"Много тясно. Тя е арктическа държава, член на Г-7 и има мощна икономика."

Канада не започва от нулата. Тя е основател на НАТО, ръководи многонационалната бригада на алианса в Латвия, а канадският производител на самолети "Бомбардие" работи в тясно сътрудничество с европейски аерокосмически фирми като "Сааб".

За Европа Канада е "лесен партньор по начин, по който някои от другите държави не са", защото Австралия, Япония и Южна Корея са по-далеч, а Турция създава политически проблеми, заяви Ананд Сундар, специален съветник на директора на Европейския съвет по външни отношения.  На фона на предупрежденията, че Русия може да атакува НАТО до 2030 г., Канада разполага с критични суровини, които са от решаващо значение за европейските производители на оръжие, с ноу-хау в областта на военните действия в Арктика и с десетилетен опит в континенталната противовъздушна отбрана. Министърът на международната търговия на Канада Маниндер Сидху подчерта необходимостта от по-тясно сътрудничество по време на среща с колегите си от ЕС миналата седмица в Дъблин.

Достъп за Европа - с ограничения

Достъпът на Канада до схемата SAFE не означава, че всички нови инструменти на ЕС в областта на отбраната вече са автоматично отворени за Отава. Вниманието сега се пренасочи към преговорите по седемгодишния бюджет на ЕС и към въпроса дали трети държави ще имат право на участие в част от програмата за отбрана и космически изследвания на стойност 131 милиарда евро, предложена от Европейската комисия.

Страни като Швеция, Германия, Нидерландия и Полша са отворени към по-широко участие, докато Франция, Гърция и други искат да дадат предимство на европейските компании. В края на октомври Европейският парламент също даде сигнал, че е отворен към допускането на трети държави при определени условия, според вътрешни документи, получени от POLITICO. Идеята за отваряне на достъпа до средствата за отбрана от Европейския фонд за конкурентоспособност "е насочена повече към Канада и Обединеното кралство", отколкото към САЩ, добави един дипломат. Той изтъкна, че изискването трети държави да допринесат финансово, за да участват, намалява вероятността Вашингтон да се включи.

Въпреки че Канада сключи споразумение за участие в обществени поръчки, финансирани по програмата SAFE, преди почти една година, беше обявена само една малка сделка — договор на стойност 10 милиона канадски долара за доставка на тактически радиостанции за Полша. Канадският министър на отбраната Дейвид Макгинти обаче е оптимист, че „ще последват и други“. Засега задълбочаващото се сътрудничество в областта на отбраната между Канада и Европа се илюстрира предимно от двустранни споразумения между Отава и европейските столици. Това лято канадското правителство избра германския корабостроител TKMS пред южнокорейската компания Hanwha Ocean за изграждането на нова флотилия от 12 неядрени подводници.

Предпазливо дистанциране от САЩ

Важен тест за готовността на Канада да се отклони от САЩ към Европа ще бъде изборът на Канада между изтребителите F-35, произведени в САЩ, и шведските Грипен Е. Канада подменя остаряващия си флот от изтребители CF-18. Тя планираше да закупи 88 самолета F-35 и се е ангажирала с 16; останалите 72 се разглеждат от правителството на премиера Марк Карни, което потенциално би могло да отхвърли "Локхийд Мартин" в полза на "Сааб".

Когато многократно е питан за състоянието на проекта, Макгинти винаги дава един и същ отговор: „в процес на разглеждане“. През юли Отава също стана наблюдател в „Глобалната програма за бойни самолети“ (Global Combat Air Programme) – британско-италианско-японската инициатива за създаване на изтребител от шесто поколение. Закупуването на шведски военни самолети би разгневило администрацията на Тръмп в момент, когато търговските отношения вече са под напрежение; икономическите връзки на Канада със САЩ са много по-значителни от тези с ЕС.

По-рано тази година американският посланик в Канада Пит Хоекстра изрично предупреди, че закупуването на шведски самолети вместо останалите F-35 ще има последствия за Северноамериканското аерокосмическо командване за отбрана (NORAD) – военната организация, чрез която САЩ и Канада съвместно защитават въздушното пространство на Северна Америка. Друго изпитание за европейските правителства е дали кандидатурата на Канада за присъединяване към ръководената от Обединеното кралство Съвместна експедиционна сила (JEF) ще бъде приета - и досега не всички са съгласни.

Силата, ръководена от Обединеното кралство, включва трите балтийски държави, пет скандинавски държави и Нидерландия. Миналият месец Карни официално подаде заявление за присъединяване. Но докато някои членове, като Норвегия, са много отворени към включването на Канада, други са по-нерешителни. Предвид непредсказуемостта на администрацията на Тръмп, JEF се разглежда като допълнителна гаранция за отбрана. Тя се описва от Обединеното кралство като „първа линия на реагиране“ преди НАТО.

Структурите на групата са по-неясни от тези на НАТО, но друг представител на държава от JEF отбеляза, че въпреки ролята на Великобритания като лидер на групата, кандидатурата ще изисква съгласие от всички членове. На среща в Исландия по-рано този месец министрите на отбраната от JEF само "отбелязаха" кандидатурата на Канада, според съвместно изявление. Говорител на Министерството на отбраната на Обединеното кралство заяви, че Лондон „се консултира“ със страните от JEF относно по-нататъшните стъпки. Решение може да бъде взето на среща на върха на лидерите, която ще бъде домакинствана от Исландия следващата пролет. Присъединяването на Отава, според двама дипломати от държавите от JEF, би могло да премести основния географски фокус на организацията от Балтийско море към Арктика. Един от тях добави, че би било лош сигнал, ако Канада бъде приета за сметка на европейските държави.