Строителният сектор има хронична нужда от предвидимост

Строителният сектор е във високо рискова група с непреодолима цикличност в развитието и приходите. Изправен е пред всички възможни предизвикателства породени от пазарните условия. Задълбочаващата се липса на предвидимост налага спешни мерки от колективност в сектора. Нужна е високо иновативна инициатива, та дори и експериментална.

Всички данни говорят за проблеми в бранша.

Броят на фалитите винаги, като константна величина, е висок в сектора. Световна статистика сочи, че средно 72% от строителните проекти се забавят в изпълнението, като 38% директно и недвусмислено нарушават договорените срокове. По-стряскащото е, че 63% от проектите завършват с надвишения на разходите. Удовлетворението на клиентите, инвеститорите или така наречените възложители е рекордно ниско. Основното обвинение, в световен план, е към хората ангажирани в сектора. В този случай, за да може даден строителен бизнес да бъде успешен трябва да се пребори със забавяне в изпълнението, надвишаване на разходите и удовлетворението на възложителите. С други думи, всеки може да изгради всичко и то с нужното качество, стига да има достатъчно време и пари. Пазарните сили обаче позволяват на много нисък процент от участници да изградят проектите си в срок без да надвишават разходите си, както и да оставят своите възложители доволни.

Строителната индустрия е отговорна за утилизацията на 60% от световните ресурси, които се използват за производство на продукти и строителни дейности. Това води до изчерпването им и проблеми с устойчивостта. Посоката в която светът върви е налагане на все по-стриктни директиви за опазване на околната среда. Пример за това е „Зелената сделка“.

Какво, обаче, означава всичко това от бизнес гледна точка?

Много просто, абсолютно всяка възможна директива за опазване на околната среда нанася директно и непреодолимо финансови удари върху индустрията. Обикновено това се отразява в увеличение на стойността на материалите и като цяло на строителството. Всеки проект отнема време за неговото изпълнение, а обикновено разходите се фиксират в началото. Колкото е по-мащабен, толкова по-дълъг е срокът за изпълнението му, съответно, толкова по-големи са финансовите загуби, вследствие на увеличените разходи.

В сферата на строителното предприемачество в недвижими имоти, инвеститорите, често са и самите строители, които изграждат проекти и посредством тяхната ликвидация реализират загуби или печалби. В случай, че това са жилищни сгради с апартаменти, предприемачите разчитат на продажби, за да възвърнат направените инвестиции и реализират печалба, а увеличението на разходите води до дискомфорт. Разходите се увеличават в следствие на пазарни промени, провокирани от определени фактори. Тези пазарни фактори не е задължително да са същите като тези, които определят продажната цена на апартаментите. В допълнение на това, точно тази категория от участници на пазара изпитват огромни затруднения от чисто административен характер в България. Едно разрешение за строеж отнема дълго време, а точно този проблем е лесно решим - издаване на това разрешение да има един адресат и да става по електронен път.

Скорошен анализ сочи, че разходите за строителство в София са по-високи от тези в Барселона, Прага и Варшава. Дали това има връзка с гореизброените факти е без значение. Това, което има значение е дали пазара ще позволи продажбата на увеличени цени на жилищата, или ще даде обратен коректив. Във всички случаи първите потърпевши от негативен атестат на пазара ще бъдат строителните предприемачи.

Основният проблем на строителния сектор е възможността за предвидимост и наличието на огромна цикличност в приходите. Това е поради огромните различия в обемите и типа на реализираните обекти, както и от липсата на диверсификация на източниците на приходи. Основно правило във всеки бизнес гласи, че ако даден клиент допринася за повече от 10% от приходите за определения бизнес, то този клиент може да контролира бизнеса. Почти всяка строителна фирма в България е в негативния капан на това правило и цялостната икономическа обстановка го предполага.

Нашата икономика основно се формира от три направления, а именно - държавният бюджет, еврофондовете и енергетиката. Посредством държавата, големите играчи получават основните обществени поръчки, а малкия и среден бизнес функционира в следствие на разходването на средства на тези икономически субекти. Основна роля на първа, втора, та дори и трета линия е строителния бранш. На практика секторът е основния инструмент за усвояването на парите, което означава, че всяка промяна на политиката на страната също бързо води до сътресения в бранша.

Строителството е възможно най-достъпната сфера за работа. Секторът дава възможност на хора с всякакъв образователен ценз и социален статут да намерят реализация, тъй като нуждите в бранша са многоспектърни. Друга отличителна черта на бранша е, че най-бързо и успешно се консолидира. Например, ако дадена фирма има за цел да реализира определен обект и това е далеч над нейните възможности, то тази фирма може да увеличи своя капацитет многократно. Това се случва посредством договори за под изпълнител и сътрудничество с други фирми. В другите сектори фирмите обикновено правят това, за да прехвърлят дейности, които са извън тяхната компетентност. В строителството, фирмите често прехвърлят огледално основните си дейности с една единствена цел, а именно увеличаване на работния си капацитет.

Всичко от гореизброеното означава, че секторът е изключително адаптивен, агресивен, но крайно уязвим и потенциално фалирал. Много малък процент от участниците в него успяват да изпълняват обектите в срок с планираната печалба. А още по-малка част успяват да преодолеят цикличността, да не говорим за диверсификацията в приходите. Притеснителното е, че повечето продължават да реализират губещ след губещ проект с надеждата за печалба, а от всеки следващ, да компенсират загубите от предходните. Това, рано или късно се случва, стига да има нови проекти, които да хранят бързо огладняващите гиганти в бранша.

Строителната индустрия е крайно рискова по всички показатели и има нужда от активен орган, който да прави адекватен лобизъм за осигуряване на подходящи проекти в нуждата ритмичност и обеми в зависимост от капацитета на участниците. По този начин секторът ще преодолее във висока степен рисковете произтичащи от цикличност и непредвидимост. Това ще доведе до възможност за дългосрочно планиране, което ще допринесе за успешно профилиране, изграждане на кадри и всичко необходимо за успешното развитие на бранша. Това вероятно следва да е хибридно и високо иновативно колективно решение.

Автор: Николай Ников

Николай Ников е учил „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград. След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сверата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. 

В момента се занимава с индустриално предприемачество; също преподава икономически и бизнес науки.