Лектор на Tech of Tomorrow: Xората, които използват AI, заместват хората, които не го правят

Изкуственият интелект (AI) ще повлияе на света около нас по начин, подобен на този, по който повлияха смартфоните след появата си. Същевременно Европа продължава да изостава по дигитални умения, докато изкуственият интелект все по-бързо променя бизнеси и индустрии. В САЩ вече се наблюдава увеличаване на продуктивността за един работен час, а причината е използването на AI. Това заяви преподавателят във Виенския университет Мартин Гисвайн в ексклузивно интервю за технологичната конференция Tech of Tomorrow на Investor.bg, която се проведе на 26 септември.

Изкуственият интелект беше основна тема в първия панел на бизнес конференцията, в който лекторите на сцената призоваха бизнеса да започне с малък проблем, когато започне да използва AI, и да експериментира смело, а към потребителите се обърнаха със съвет да внимават каква информация слагат в ChatGPT, за да не съдържа конфиденциални данни.

„Към момента изкуственият интелект е натоварен с прекалено много очаквания, но прави грешки и не е достатъчно надежден“, заяви Атанас Райков, вицепрезидент „Глобален маркетинг и растеж" в Rakuten Viber. От друга страна, посочи той, ако го сравняваме с блокчейн технологията, навлиза много по-бързо от нея и значително ускорява определени процеси, свързани с комуникация и обработка на текст.

„Хората, които най-отдавна навлизат в AI областта, са най-големите ентусиасти по темата и същевременно са най-уплашени. Колкото повече знаеш за AI, толкова повече разбираш, че това е революция", отбеляза Крум Хаджигеоргиев, изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания за дигитална трансформация Kin+Carta.

Павлина Кекерова, вицепрезидент на „Център за върхови постижения, данни, AI и автоматизация" в Telelink Business Services, очаква еуфорията около изкуствения интелект тепърва да расте. Според нея едно от предизвикателствата е чистотата на данните, с които се работи. „Много компании имат много данни, но също като петрола, данните трябва да се рафинират до степен да могат да захранят компанията и да носят стойност", коментира Кекерова и допълни, че трябва да се наблегне на образованието на хората.

AI беше определен като „революция“ и от Рюдигер Фрикеншмид, ръководител дивизия AI за Европа във Fujitsu. Фрикеншмид даде за пример, че във Fujitsu също ползват технологията за "сканиране" на автобиографии, а компанията има 7 хил. проекта с AI по света в 7 ключови области. Лекторът беше категоричен, че изкуственият интелект не замества хората, а всъщност хората, които използват AI, заместват хората, които не го правят. Той допълни също, че огромна част от клиентите се интересуват от частен ChatGPT, несвързан с интернет, за да не изтичат данните им.

„Гледайте на дигиталното си здраве като на физическото и се погрижете за него. Приемете, че ще бъдете уязвен и се концентрирайте върху превенцията, а не да чакате да се "разболеете", за да се лекувате. Около 65% от успешните атаки срещу фирмите все още са през фишинг кампании, чиито автори са добре организирани криминални структури с много точен и ясен бизнес модел. Иска ми се нашите маркетингови отдели да са толкова отворени и адаптивни като тези момичета и момчета от "тъмната страна". Това коментира Константин Веселинов, управител на CENTIO #Cybersecurity - компания с над 20-годишна история, фокусирана изцяло върху киберсигурността, във втория панел на Tech  of Tomorrow на тема „Киберсигурност“.

Разходите заради киберпрестъпност в световен мащаб достигат 11 трилиона долара и продължават да растат, посочи Борис Гончаров, главен директор „Стратегия по киберсигурност“ в AMATAS. „Новите методи на киберизнудване налагат да се преосмислят конвенционалните парадигми за сигурност, да се приложат новаторски стратегии за защита на бизнеса срещу възникващи киберзаплахи“, посочи той.

По думи на Константин Веселинов са необходими средно 183 дни една компания да разбере, че е била „пробита“ (т.е. че е станала жертва на хакерска атака), като през цялото това време тя не подозира, че има проблем. "Достатъчен е един клик, едно разсейване, което да доведе до фатални последици за цялата организация. Проблемът е подценяван от управляващите кадри.

Липсва разбиране за сериозността му поради факта, че "не може да се пипне", предупреди той.
От банковите продукти до изкуствения интелект и фиджитъл решенията – това бяха част от актуалните теми във фокуса на трети панел от Tech of Tomorrow. Темата за демократизирането на финансовите продукти попадна във фокуса на разговора между Лъчезар Венков, изпълнителен директор на MyFin, Георги Георгиев, директор „Софутерни продукти и стратегическо развитие“ в Smart IT, MFG, и Румен Радушев, генерален мениджър „Банкиране на дребно“ в „Пощенска банка.

Във връзка с развитието на финансовите услуги, по думите на Румен Радушев, банките инвестират в България стотици милиони евро, за да осигурят по-лесен и широк достъп на клиентите до своите продукти, а в световен план секторът инвестира трилиони евро. Според него в България хората по-трудно възприемат някои от новите решения. Поради тази причина има нужда от разяснения, чрез които клиентите да разберат ползите от предлаганите финансови продукти.

Междувременно Георги Георгиев изтъкна малкия дял на финансово грамотните хора по света. По думите му секторът не трябва да се опитва да ги образова, а да направи така, че финансовите продукти да бъдат „невидими“ за клиентите, да се случват без видим контакт. Според него основната задача в този процес се пада на  изкуствения интелект, който ще насочва потребителя към най-подходящия за него продукт.

Румен Радушев припомни, че през последните години масово в света се закриват банкови клонове, за да се стимулират дигиталните канали, но изведнъж индустрията осъзна, че хората имат нужда от човешки контакт и така същите тези компании пак започват да откриват клонове.

Темата засегна и Лъчезар Венков, според когото за да бъде възможна демократизацията в сектора, компаниите трябва да променят процесите си, да ги дигитализират и да предложат лесен интерфейс на клиентите. Ежедневното банкиране за потребителите трябва да стане невидимо, бекграунд, коментира той.

С напредването на прехода към електрическа мобилност все повече автомобилни компании и политици осъзнават, че двигателят с вътрешно горене не бива лесно да се зачерква толкова категорично. Хибридизацията при колите е важен мост, който ще омекоти удара за индустрията на фона на ожесточената конкуренция и растящите разходи. Тези и други теми попаднаха във фокуса на участниците в четвъртия панел на конференцията Tech of Tomorrow на тема „Свързаност, автономно управление и електричество“.

Според Камен Илчев, оперативен директор на „Индустриал комерс“, основен вносител на Hyundai за България, в момента хибридните коли предлагат най-доброто решение в прехода към електрическа мобилност. Засега покупката на електромобил сред индивидуалните клиенти си остава едно емоционално решение, изтъква той.

„Hyundai успя да произведе и продаде през 2023 г. над 4 млн. автомобила, голяма част от тях електрифицирани. Планът е към 2030 г. над 2 млн. броя от общите продажби да са само електромобилите“, коментира Илчев.

Илчев обърна внимание и на водородната технология, която е доста по-сложна от тази при електрическите модели с батерии. „Нейното приложение на практика изисква решения от А до Я. Hyundai залагат на този подход – изграждане на цели водородни екосистеми – от производството до инфраструктурата“, допълни той.

От своя страна, Димитър Малинчев, изпълнителен директор на SIGNATA Bulgaria, разясни дейността на своята компания, която вече разширява своето присъствие в България.

„Произвеждаме модерни ръчни спирачки, които не заключват задните накладки. По-скоро заключват скоростната кутия. Плановете за България са да продължим с производството на подобни продукти с по-голяма добавена стойност“, изтъкна Малинчев.

Според него България е натрупала много сериозен опит в аутомотив индустрията, като страната е изградила солидно мнозинство от специалисти за сектора. Тя е и удобна дестинация от логистична гледна точка – транзитното време до Германия за експресен транспорт е около 24-26 часа.

В разговора се включи и Кирил Бижев, мениджър "Следпродажбено обслужване" в BMW България, който заяви, че България разполага с богат набор от кадри за индустрията въпреки някои негативни мнения по темата.

„Ние бяхме първите, които предложиха обучение не само за собствените си кадри, но и за преподавателите от професионалните гимназии. Така се стремим да скъсим пътя от училището до работата. В тези гимназии няма как учениците да се научат на всички конструкции в глобалния автомобилен сектор. Но те трябва да имат базата, върху която да се развиват“, изтъкна Бижев.

Основни партньори на Tech of Tomorrow са MFG, А1, Fujitsu, Telelink Business Services и Пощенска банка.

Партньори на проекта са SIGNATA, AMATAS, MyFin, Stoleto и Prostor.

Tech of Tomorrow се организира с подкрепата на Devin, LATE CAFÉ & ROASTERY, Vinopoly, WhiteBiteCatering, J Point Group и DiKa.

Институционални партньори са Българска стартъп асоциация (BESCO), Българската финтех асоциация и Sofia TechPark.

Медийни партньори на Tech of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR, Automedia.bg, Dnes.bg, Money.bg, Webcafe.bg, ТехБалон, медийната платформа Zone4Tech.bg и нейните подкасти „ТЕХните истории" и „ТЕХнически погледнато", Kaldata.bg, Dir.bg, DEV.BG, OffNews.bg и Divna.tech.