Централните банки се отказват от възможността да укротят хедж фондовете

Глобалните централни банкери пропуснаха възможността да настояват за строги ограничения върху заемите на най-големите хедж фондове, чието значение за основните пазари на държавни облигации и други финансови пазари нарасна драстично през последното десетилетие. Такива фондове са в центъра на така нареченото банкиране в сянка, където използването на заети пари и деривати е тревожен източник на нестабилност, която може да навреди не само на опитните инвеститори, но и на ценообразуването и предлагането на финансиране във всички области на икономиката.

В свят на постоянно нарастващ публичен дълг и нестабилна политика е наложително политиците да се справят с този потенциален епицентър на следващата финансова криза, но те остават разочаровани от липсата на данни и възпрепятствани от лобистката сила на световната индустрия за управление на активи. Хедж фондовете, дилърските банки и други продължават да се съпротивляват на призивите за повече финансово отчитане и оповестяване. Политиците в Съвета за финансова стабилност смекчиха по-ранните предложения за по-голяма прозрачност в полза на сътрудничеството с индустрията за защита на поверителната информация, пише Bloomberg.

Трябва да има компромис с това: без навременната информация, която би помогнала на централните банки да наблюдават рисковете и да контролират пазарите, регулаторите трябва да налагат по-строги правила за защита на икономиките.

Съветът за финансова стабилност (FSB), който заседава в Базел, Швейцария, проучва мащаба и ефектите от заемните средства в небанковия, пазарен сектор на финансирането, тъй като няколко малки и големи кризи между 2020 и 2022 г. подчертаха способността им да причиняват щети. Те са проучили уязвимостите сред застрахователите, пенсионните и взаимните фондове, както и хедж фондовете, които са най-динамични и използват най-голям ливъридж, за да усилят въздействието на своите сделки. В САЩ общият обем на заемите от хедж фондовете достигна нови рекорди от над 5,5 трилиона долара в края на март.

Също в сряда, в своя двугодишен доклад за финансова стабилност, Банката на Англия предупреди за рисковете от все по-голяма роля на хедж фондовете на пазарите на златни облигации в Обединеното кралство. В него се посочва, че малък брой много големи фондове са отговорни за 90% от заемите, за да ускорят търговията си с облигации, и че непрозрачният характер на дейността им е влошил заплахата от дестабилизиращи разпродажби.

Окончателният доклад на СФС относно ливъриджа в небанковото финансово посредничество – технократският термин за използването на заети пари от банките в сянка – публикуван в сряда, предлага богат набор от препоръки, от които надзорните органи по целия свят трябва да избират най-подходящите или политически приемливи опции.

Съветът по финансова стабилност се надява, че пакет от елементи може да доведе до по-безопасни пазари. Те включват по-добри и по-публични данни, които да помогнат на всички инвеститори да оценят по-добре рисковете, поети на пазарите; по-голямо трансгранично сътрудничество между властите за споделяне на информация; по-централизиран клиринг на сделки и финансиране; и потенциално някои ограничения върху ливъриджа, който може да се използва на определени пазари или от определени фондове.

Въпреки това, големите, сложни хедж фондове успешно проведоха кампания срещу централните банкери, които разчитат на по-строги ограничения за заемане или по отношение на конкретни сделки, или по отношение на самите фондове. Окончателният доклад на СФС в крайна сметка предупреждава местните регулатори да бъдат внимателни с ограниченията на ливъриджа, за да гарантират, че ще избегнат загуба на ликвидност или увеличаване на разходите на основни пазари като държавните облигации.

Регулаторите срещат трудности тук, защото по-голямата роля на хедж фондовете е следствие от по-строгите правила за банките след световната финансова криза от 2008 г. Това принуди инвестиционните банки да намалят ливъриджа си и им попречи да правят залози на пазарите със заети средства.

САЩ се опитват да подобрят устойчивостта на пазарите на държавни ценни книжа, отчасти чрез разхлабване на регулациите за банките. Реформите на коефициента на ливъридж , настоявани от министъра на финансите Скот Бесент, би трябвало да помогнат, като дадат на дилърите по-голям капацитет за балансово число за нискорискови активи като суверенния дълг. Това също така ще им помогне да отпускат повече заеми на хедж фондове и би трябвало да ги направи по-способни да поемат застоя, когато има големи продажби от страна на инвеститори с ливъридж.

САЩ и други юрисдикции също така насочват повече търговия с държавни облигации и репо финансиране към централни клирингови къщи, които начисляват на кредитополучателите марж, намаляващ размера на заемите, които могат да вземат. Но тези стъпки се сблъскаха със забавяне.

Въпреки това, ограниченията за ливъридж на големите хедж фондове трябва да бъдат ключов инструмент за централните банки, особено в САЩ и Обединеното кралство, където тяхната роля е най-значима. Един прост лимит, който не отчита рисковостта на активите, които фондът държи, е твърде категоричен и би могъл да ги насърчи да влагат повече пари в залози с по-висок риск, за да увеличат максимално възвръщаемостта. Вместо това е необходим режим на предпазни мерки за ливъридж, базирани на риска, заедно с правила за това колко парични средства трябва да се задържат, за да се посрещнат искания за погасяване или искания за допълнително обезпечение при губещи сделки. Това би помогнало да се гарантира, че техните сложни, многоактивни и взаимосвързани инвестиционни портфейли са по-способни да издържат на стрес, без да предизвикват пожари от загуби на пазарите.

Хедж фондовете и други мениджъри на активи твърдят, че подобни ограничения биха ги третирали като банки, които се финансират с депозити и чиито фалити могат да създадат по-големи системни проблеми, отколкото би създал един фалиращ фонд.

Идеята, че по-добрите данни и мониторинг – от централните банки, инвеститорите и кредиторите на всички пазари – ще предложат по-добра защита срещу бъдещи кризи, е обнадеждаваща. Тя е също така далеч от реализирането си. Тази година вече се наблюдаваха няколко обезпокоителни разпродажби на държавни ценни книжа и държавни облигации на САЩ, които централните банкери и инвеститорите трудно разбират в реално време. Проблемите съществуват сега. Политиците трябва да се справят.