За 53 г. – 515 души са летели в Космоса

Първият изкуствен спътник на Земята, изстрелян от бившия СССР преди 53 години, полага началото на нова ера за човечеството –  космическата. Вечерта на 4 октомври 1957 г. по радиото прозвучава незабравимият глас на Юрий Левитан, който прочита съобщението на ТАСС за историческото събитие, предаде ИТАР-ТАСС.

След малкия железен спътник към звездите се отправят първите представители на планетата Земя – четириногите космонавти, на които е възложена важна мисия: да докажат, че за живите същества не е опасно да летят в условията на безтегловност.

Животът на много кучета е жертван в името на науката, преди в Космоса да полети първият човек – Юрий Гагарин. 

През изминалите оттогава над пет десетилетия Космосът престава да бъде възприеман като нещо фантастично и недостижимо, а за стотици земни жители той се превръща дори в работно място. От Центъра за управление на полетите съобщиха за ИТАР-ТАСС, че през изминалите от изстрелването на първия изкуствен спътник досега години в Космоса са летели 515 души от над 20 страни.

Представители на Европа, Америка и Азия са работили на станцията "Мир" и продължават работа на Международната космическа станция, която през 10-годишната си експлоатация се е превърнала в символ на съвместното използване на Космоса за мирни цели.

Принос в усвояването на Вселената наред с хората имат и други обитатели на  Земята. На околоземна орбита са изпратени стотици живи същества – от високоразвити (кучета, маймуни) до мишки, червеи и микроорганизми.

Сега учените извършват "кастинг" на земното същество, на което ще се падне честта да полети към Марс през 2011 г. на борда на космическия апарат "Фобос-Грунт".

Докато на животните тепърва им предстои да полетят към Червената планета, шестима души от Русия, Франция, Италия и Китай вече са преминали половината от 250-дневния път. Истина е, че техният полет все още е само виртуален. Доброволците  имитират в макет на междупланетен кораб всички етапи от покоряването на Марс до кацането на Червената планета.

Експериментът "Марс-500", който започна на 3 юли тази година в  института за Медико-биологични проблеми на Руската академия на науките (РАН), ще продължи 520 дни. 

Решението за честването на великия пробив на човечеството, направен на 4 октомври 1967 г., е взето на конгреса на Международната федерация по астронавтика през септември 1967 г.

Датата 4 октомври е провъзгласена за Ден на началото на космическата ера на човечеството. А от 1999 г. с резолюция на Общото събрание на ООН периодът от 4 до 10 октомври се отбелязва като Световна седмица на Космоса.

През изминалите над пет десетилетия на околоземни орбити и към други планети са изстреляни хиляди различни апарати с военно и гражданско предназначение, а Космосът навлиза  трайно във всекидневието на хората чрез спътниковите връзки, телевизията, метеорологичните спътници, снимките от Луната и Марс, съобщенията за работата на екипажите на Международната космическа станция.