Ехо, има ли някой в книгата?

до 8-ия ден / 15/ - Поздравления за това, че сте предпочели да пресъздадете БЪЛГАРСКИ автор и БЪЛГАРСКА природа отговор Сигнализирай

Така е 19 , книгата е нещо с което сядаш за да преживееш нещо ,само ти , да станеш част от нея ,да почувстваш болките и радостите на героите.... Не мога да чета с удоволствие електронни книги. Разсейвам се и много бързо ме заболява глава.Между другото вестници си купувам , а тук влизам за да видя новина ,която още не е излязло по вестниците и да видя мненията. Верно ,че понякога са...бляк , но понякога си струват :) отговор Сигнализирай

Г-н Томов, анимирано ли беше плашлото, клинахте ли върху съответната иконка за да включите звук и да чуете звука на ветреца, който тъжно поклаща дрипите на плашилото и включи ли се ароматизатора за да илюстрира примирението, което тишината и мекото слънце насища със сладостна печал, постинга започнали да Ви чете, така да се каже, самия себе си на глас???Привет ако е така...и да не е пак привет в електронен вариант... отговор Сигнализирай

До 8-мия ден. Току що го прочетох в ел. вариант от вашия пост. Звучи ми добре. Мислено съм там. отговор Сигнализирай

Явно ел.книга носи улеснения намираш я в къщи и на момента, визуални ефекти, още малко и аромати ще почне да пръска дъх на пролет, вкус на лято, свеж септемврийски морски полъх, мирис на пушек от камината през студена януарска вечер....романтика... А мириса на печатарско мастило и шума от прелистването на страница, а описанието на картина или образ, преминал през твоето възприятие, а не това на някой, който ти го поднася на готово ???Всички, четейки една и съща книга ще имат едни и същи асоциации, но няма да влагат собствената си фантазия, няма да развиват собственото си въображение, четейки пасаж, например с описание на природа:/пример/: Ирина тръгна между лозята по остатъците на един древен римски път, за който учителят по история в гимназията твърдеше, че е от времето на император Траян. До зидовете, които укрепваха наклона, за да не се рони почвата, растяха градински чай и къпини, пожълтели от есента, и шипки с оранжеви плодове. Някои от лозята бяха вече обрани и пусти. Само плашилата, с изтърбушени сламени туловища и фантастични шапки, висяха самотно на коловете си и тъжно поклащаха от ветреца дрипите си. От многоцветната и умираща растителност, от имортелите и жълтурчетата край пътя се излъчваше някакво примирение, което тишината и мекото слънце насищаха със сладостна печал./Д.Димов, Тютюн/ - как ли ще стане това в електронен вариант ? отговор Сигнализирай