Ехо, има ли някой в книгата?

Четеното на книги беше до вчера. Излиза модата на електронната книга. Хората се подават на очарованието им, защото са заредени с музика, видео и линкове, което превръща четенето в своего рода... компютърна игра.

Отначало е пълен мрак. После се чува драсване на кибритена клечка и става светло. Виждаме джобен часовник и следните редове от книга: "Запалих кибритена клечка и погледнах часовника си." Става дума за "Дракула", страховития роман на Брам Стоукър, публикуван в края на 19 век, съобщава радио Дойче Веле. Канадската фирма "ПедУоркс" си е направила труда да го пригоди за iPad специално за Хелоуин, в рекламата тя обещава над 600 илюстрации, страхотни игри и супер саундтрек.

Дигитално обогатени книги

Дигитализирането на книги е възможно отдавна, но в Германия монофункционалните електронни четци се продават трудно. Хит затова пък стават enhanced eBooks, сиреч обогатените дигитални издания за смартфон и таблетни компютри. Добрата новина е, че технически е възможно почти всичко. Лошата, че техническото чудо струва ужасно много пари. Затова е важно да се проучат евентуалните потребности на клиентелата. Браншът експериментира понастоящем в най-различни посоки.

Например берлинската фирма Textunes, основана преди две години от двама млади мъже; в нея се планира и реализира всичко, което излиза в Германия във вид на enhanced eBook. Да речем, някоя класическа книга за деца - с картинки и под тях бутон, чрез който се извиква текста; освен това, с клик върху някоя от фигурките картинките се раздвижват, с клик върху съответната иконка се включва звук и книгата започва да ни чете, така да се каже, самата себе си на глас.

Този род обогатяване берлинската фирма е заимствала от Америка, на тамошния пазар вече са излезли много подобни детски книги. Някои, като успешната "Alice for the iPad", донякъде напомнят старите попъп книги. В други издания буквално всеки детайл е анимация - като в компютърните игри. Техниката е приложима и за специализирани издания от рода на учебници, пътеводители и наръчници. Дигитално обогатените издания обещават оптическо и акустично разнообразие, казват специалистите.

Стратегията функционира най-добре тогава, когато не става дума за по-концентрирани четива и линеарни повествователни структури. Трите специализирани издания, които издателство "Роволт" представи дигитално обогатени на Франкфуртския панаир на книгата, демонстрират игровия потенциал на подобни издания. Книгата на Торстен Хавенер "Знам какво мислиш" е обогатена с видеоинструкции по темата четенето на чужди мисли. Биографията на Айнщайн, написана от Йоханес Викерт, залага пък на ефекта на автентичното: книгата е осеяна с оригинални аудио-файлове от живота на Айнщайн.

Романи с акустично разнообразие

По-трудно стоят нещата с дигиталното обогатяване на белетристични издания. Според браншовите експерти при романите са възможни подсилващи настроението ефекти, но издателствата и авторите все още са много въздържани към подобни експерименти. Единствено издателство "Любе" дръзна наскоро да разшири последния роман на Кен Фолет "Крахът на тираните". Опитът е по-скоро делови. И като дигитално обогатено издание, грандиозната историческа сага е лишена от ефекти от рода на поскърцващ асансьор или трещящи гръмотевици. Интегрирани в изданието са по-скоро пояснителни бележки за исторически лица и местности, както и географски карти, родословни дървета и линкове към Уикипедия. В началото на прясно дигитализираното издание авторът приветства читателите си, а в края им обяснява всичко още веднъж. Феновете очевидно си падат по книгата - от седмици обогатеният Фолет е сред десетте най-продавани електронни издания.

За историческата "тухла" по този начин може би вече е изнамерена съвършена рецепта. Но какво да се прави с останалата част от белетристиката? Американската фирма "Айдио" е направила свои проучвания и под заглавие: "Бъдещето на книгата" представя във видеоплатформата vimeo три концепции за електронни книги. Дискусията за тях се води във Фейсбук.

Реакциите са многобройни. "Трябва ми преводаческа помощ за английски книги" , пише някакъв студент. "Искам книги, чийто език и дължина автоматично да се нагаждат към възрастта на читателя", споделя друг. Някаква фракция настоява за право на глас в търговското разпространение, друга пък споделя, че членовете й искали да могат да разговарят с любимите си герои. Идеалната дигитално обогатена книга ще да е книгата с хиляда възможни начини на прочит. Как предпочитате да ви поднесем сюжета днес: искейпистки, идентификационно, деконструктивистки, постструктуралистично или в чист вид?

Интерактивна комуникация

Редица коментатори настояват за още повече интерактивност. Берлинската фирма вече целенасочено поощрява тази микротенденция. Всички дигитални книги, които продава в собствения си електронен магазин, могат да се цитират в Туитър и по електронната поща. Ползата е очевидна: въодушевеният читател се превръща във въодушевен рекламен посредник. А заинтригуваният клиент може само с няколко клика да стигне до безплатния откъс от текста - или тутакси да си поръча книгата. Обвързването на книжния пазар и социалните мрежи започва от най-дребното. Ако се окаже на всичкото отгоре също тъй доходоносно и масово приемливо, със сигурност ще се задълбочи.

Мислимо е какво ли още не. Защо да не се въведе, да речем, отпечатък на палец с надпис: "Харесва ми", който да се поставя върху всяка сполучлива глава? Или пък, насред книгата, в самата нея, тъй да се рече, да се завърже дискусия? Впрочем, подобен опит вече има, но засега нещата протичат по-скоро безобидно. Въпросите са като тези на литературни четения: "Ама това наистина ли сте го измислили, каква ще е следващата ви книга?" Изглежда само един-едничък читател е осъзнал безпределните възможности на този тип дискурс. "Ехо, има ли в момента още някой в книгата?" - пита той. Не е получил нито един отговор. В света на четящите все още е тихо. Ала вероятно само засега.