Получи ли Асад зелена светлина за химически атаки?

Ако данните за химическото нападение в Сирия от тази седмица се потвърдят, то масовото убийство в покрайнините на Дамаск от миналата сряда ще се окаже най-зловещата атака с отровен газ, която светът е виждал, от избиването на кюрди в Халабджа от управлението на Саддам Хюсеин през 1988-ма година.

Оръжейните инспектори на ООН се намират в непосредствена близост до мястото на предполагаемата атака, пише в свой коментар по случая британският в-к „Телеграф“. И биха могли да съберат нужните доказателства, че режимът на Башар Асад прекрачва всички граници и червени линии.

Но това не се случва. Инспекторите имат право да посещават само три места, предварително договорени между ООН и Дамаск. Сирийското правителство не реагира на призивите да допусне експертите до предполагаемото място, където е извършена химическа атака. Което по пътя на логиката предполага, че режимът има какво да крие.

Според анализа на „Телеграф“ голяма вина за случващото се носят Русия и Китай. За изданието двете държави не просто се противопоставят на военна намеса на международната общност в Сирия, а затварят очите си за истината.

Москва, например, излезе с предположение, че ситуацията с използването на химическо оръжие е заговор на бунтовниците, които искали да предизвикат навлизане на чужди сили в Сирия. В същото време обаче Русия не изглежда особено ентусиазирана по отношение на събирането на доказателства за подобно твърдение. Същото важи и за Пекин.

Така, точно година след като американският президент Барак Обама обяви, че използването на химически оръжия ще е „преминаване на червената линия“, тези думи отекват доста странно и някак увисват във въздуха. Защото тази линия изглежда премината (макар че все още няма категорични доказателства), а насрещни действия от световните сили не са налице.

Съветът за сигурност на ООН, например, не настоя за официално разследване по случая, а за „яснота“, сякаш кадрите с убити деца с вкочанени крайници и пяна по устите не са достатъчно ясни. Подобна позиция от страна на международната общност няма нищо общо с твърдостта и настояването за незабавно обяснение.

Химическите оръжия са най-ефективни в големи количества срещу незащитени противници. Досега Асад залагаше на малки атаки за сплашване, но явно сега предприема сериозна офанзива.

Но масовото убийство на сирийци не може да се разглежда като заплаха за националната сигурност на Съединените щати и затова администрацията на Обама не изглежда особено ентусиазирана от възможността за намеса във вътрешния конфликт на арабската страна. Още повече, че всяка подобна военна интервенция е оценявана като твърде скъпа, рискова и до голяма степен неефективна.

В известен смисъл Вашингтон разчита на сходно бездействие и по отношение на Египет, където реално властта беше узурпирана от военна хунта.

Една от възможностите, различна от военна атака, е снабдяването с оръжия на съпротивата. Така ще бъдат упражнен известен натиск върху Асад, но вероятността за ново нападение с химическо оръжие няма да бъде намалена, дори напротив.

Опасността от геноцид върху сирийското цивилно население е по-голяма от всякога, но изглежда това не е достатъчно за Запада. И страната продължава да потъва в собствения си ад.