Американската стратегия в Ирак след разгрома в Рамади

Падането на Рамади поставя под въпрос стратегията на правителството на президента Обама в Ирак. Има ли план Б?

Сегашният американски подход е смесица от обучаване и възстановяване на иракската армия, подтикване на Багдад да се помири със сунитите в страната и въздушни бомбардировки на цели на Ислямска държава, без да се ангажират американски сухопътни войски, пише Робърт Бърнс от Асошиейтед прес.

Но разгромът показа, че иракската армия е слаба, че процесът на помирение е бавен, както и че въздушните удари, макар да са ефективни, не са от решаващо значение.

В понеделник американски правителствени служители признаха, че падането на Рамади - столицата на провинция Анбар, е "неуспех" за най-новите усилия на САЩ в Ирак. При все това те продължиха да твърдят, че кампанията в крайна сметка ще се увенчае с победа.

Но на хоризонта засега не се задава нищо, приличащо на победа. Групировката Ислямска държава превзе Рамади в края на миналата седмица. Джихадистите избиха близо 500 иракски цивилни и военнослужещи, а 8000 души бяха принудени да избягат от домовете си. В понеделник джихадистите претърсваха всяка къща, търсейки полицаи и проправителствени племенни представители.

Една от алтернативите е стратегията на сдържане - да бъде направен опит за изолиране на конфликта, вместо за изтласкване на Ислямска държава от Ирак. Това може да включва комбинация от въздушни удари и акции на специалните части на САЩ с цел да бъде ограничен размахът на групировката.

Впрочем при операция на спецчастите "Делта форс" в Сирия в петък бе убит лидер на Ислямска държава, известен като "Абу Саяф", който според американските власти е ръководел операциите на групировката с петрол и газ - един от големите източници на финансиране.

Официални представители заявиха, че сдържането е възможно като вариант, но понастоящем прилагането му не се обсъжда активно.

Изглежда доста малко вероятно Обама да поеме по по-драматичния път, а именно да изпрати сухопътни сили в Ирак, за да спасяват положението в Рамади и на други места.

Говорителят на Белия дом Ерик Шулц заяви вчера, че САЩ продължават да оказват подкрепа чрез въздушни удари, съветници и инструктори. В подкрепа на своите думи той посочи поредицата интензивни въздушни удари на коалицията в района на Рамади, осем от които - в неделя.

Правителството на Обама нееднократно е изразявало убеждението си, че Ирак не може да постигне трайна стабилност, ако самите иракчани не се ангажират с боевете на място.

От Пентагона настояха вчера, че сегашният план на САЩ продължава да е в сила и че загубата на града е просто част от победите и пораженията по време на война, а не признак, че Ислямска държава е извадила наяве някаква фатална слабост в иракските сили за сигурност и американската стратегия.

"Ще си върнем Рамади", каза говорителят на Пентагона полковник Стив Уорън. Кога ще стане това ще зависи от иракското правителство, добави той.

Анализаторите са скептични. Стивън Бидъл, преподавател по политология в университета "Джордж Вашингтон", който периодично съветвал американските командващи по време на войната в Ирак от 2003-2011 г., каза, че Обама се опитва да отдели сунитските племена от Ислямска държава, като същевременно притиска иракското правителство да изгради и използва въоръжени сили, основани не на религиозен принцип.

"Това очевидно не работи или поне не постига напредъка, на който се надявахме", заяви Бидъл.

Според Института за изследвания на военни конфликти, който следи внимателно събитията в Ирак, Рамади е ключова победа за Ислямска държава.

"Тази стратегическа придобивка е повратна точка за способността на ИД да диктува условията на битката в Анбар, както и да излъчва сила в Източен Ирак", смятат в института.

Трудно е да бъдат определени цялостните последици от падането на Рамади. Но те почти със сигурност включват не само страдания за жителите на града, но и забавяне на всякаква иракска атака за отвоюването на Мосул - най-големия град в Северен Ирак и крепост на Ислямска държава от юни 2014 г.

Съвсем неотдавна, през февруари, американски официални представители изразяваха надежда към април или май иракчаните да са готови за настъпление срещу Мосул, но тези надежди изчезнаха още преди загубата на Рамади.
 

/БТА/