Как опитът от Рамади ще помогне за победата над ИД

На 28 декември силите за сигурност на Ирак издигнаха знамето си над кметството на Рамади, отбелязвайки връщането на правителствените сили в града след дълги седмици ожесточени битки.

Бойците радикали от групировката "Ислямска държава" (ИД) избягаха в Суфия - селска местност североизточно от Рамади. Те бранят още и няколко укрепени позиции в разрушения градски център, пише  Майкъл Найтс от Института за близкоизточна политика във Вашингтон за руската редакция на Би Би Си.

Отвличаща маневра

Както личи, Рамади ще бъде атакуван още от терористи самоубийци, целящи да не допуснат стабилизиране на обстановката в региона. Малко вероятно е обаче джихадистите да си върнат контрола над града, в който се бяха разпореждали от май 2015 г.

Рано или късно ИД ще изгуби Рамади - това бе ясно от самото начало, но всъщност стремежът им едва ли е бил да контролират града постоянно. Бойци на групировката използваха неведнъж боевете в Рамади, за да отклонят иракските сили от щурма на ислямистките укрепления в Мосул, разположен на 450 км северно от там.

Първият, безуспешен опит на ислямистите да превземат Рамади датира от декември 2013 г. Почти по същото време те сложиха ръка на съседна Фалуджа.

Шестнайсет месеца ИД води война на изтощение в покрайнините на Рамади, сковавайки силите за сигурност на Ирак. После, когато иракската армия успя през април 2015 г. да превземе Тикрит, ислямистите успяха да разбият правителствените сили в Рамади. Оттогава радикалите вече 226 дни използват града да удържат голям контингент от иракската армия да не се отправи към Мосул.

Операцията в Рамади вече приключва; ИД е наясно, че предстои основната военна кампания - битка за Мосул.

Джихадистите естествено може да опитат нова отвличаща маневра, но както иракските, така и сирийските сили вече са подготвени далеч по-добре - разполагат с подкрепа от авиацията на коалицията начело със САЩ.

Подготвителната фаза от битката за Мосул ще се развие най-вероятно през първата половина от 2016 г.

Професионална армия

"Ислямска държава" безспорно успя да използва Рамади като отвличаща маневра. Операцията обаче послужи за поука и на иракската армия, и на коалиционните сили.
Сраженията за Рамади сплотиха армията на Ирак и силите на коалицията. Те събраха съществени разузнавателни данни за разположението на вражеските войски, така че въздушните удари се нанасят доста по-успешно.

Армията на Ирак овладя край Рамади оръжията, получени от коалиционните войски, и придоби умения в използването им.

Тя възприе например тактиката за съгласувани атаки с няколко рода войски, която дава възможност с един удар да се прочистят големи площи от територията под контрола на врага. Специалната техника за разминиране на големи площи, предоставена от САЩ, дава възможност да се прочистят обширни територии от самоделни взривни устройства. След което инженерни войски бързо изграждат нови отбранителни линии, за да не могат бунтовниците да контраатакуват.

Иракските военни доказаха на практика способността си бързо да възстановяват мостове, разрушени от ИД. Всички тези умения може да се окажат твърде полезни в битката за Мосул.

Битката за Рамади показа за пореден път, че големите военни операции трябва да бъдат поверявани на професионално военно командване, а не на доброволни въоръжени формирования.

Примери за това имаше в Тикрит и Байджи, където полеви командири безуспешно се опитваха отново и отново да ги изтръгнат от ръцете на ислямистите. В крайна сметка професионалната армия на Ирак, подкрепена от коалиционната авиация, успя за няколко дни да промени силовия баланс.

Това е от огромно значение, доколкото полеви командири на шиитите като Абу Махди ал Мухандис, смятан от САЩ за терорист, или Хади ал Амири ще положат усилия да изиграят ключова роля в освобождаването на Мосул.

Поради местната политическа специфика обаче - в Мосул живеят главно араби сунити - населението най-вероятно ще сметне шиитските си освободители за чуждестранни окупатори.

Ето защо е толкова важно ключови операции като освобождаването на Мосул или прогонването на джихадистите от Тикрит, Байджи и Рамади да бъдат поверявани на професионални командири от националните армии.

Добра подготовка

От правителството на Ирак зависи днес дали обстановката в Рамади ще се стабилизира успоредно със стихването на бойните действия.

За стабилността може да допринесат и обявеният пакет от международна помощ от 50 милиона щатски долара с цел възстановяване на основните инфраструктурни обекти в Рамади, и решението към новите сили за сигурност на града да се присъединят местни жители сунити. Аналогичният случай с Тикрит вдъхва надежди за успех.

Тикрит пострада силно в битките за освобождаване на града, при това бе разграбен от участници в доброволческите въоръжени формирования, предимно шиити. Обстановката обаче се стабилизира учудващо добре.

ООН задейства специална програма за връщане на бежанците по родните места; същевременно полага всички усилия за по-сдържано поведение от страна на бойците в нередовните формирования.

Особено важно е този тип програми да успеят в Мосул, където живеят 15 пъти повече хора, отколкото в Тикрит, и тройно повече от жителите на Рамади.

Затова Рамади може да осигури на правителството в Ирак и на силите за сигурност рядката възможност да се подготвят по-добре и за освобождаването на Мосул, и за нормализирането на живота там впоследствие.

Ако бойците на ИД не бяха победени в Рамади, надеждите за успешно освобождаване на Мосул щяха да бъдат по-малки. И макар че процесът може да продължи още няколко месеца, освобождаването на Мосул с иракски сили, може да се каже, вече започнало.
 

/БТА/